О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 26.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3311/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№11484/16.4.2014 г., подадена от адв. Л. У. – процесуален представител на С. Х. Б. от [населено място] против определение №1274/27.3.2014 г. по ч.гр.д.№237/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, търговско отделение. С посоченото определение окръжния съд е прекратил производството по делото, поради подаване на възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК след изтичане на едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Изводът е обоснован с намиращото се в кориците на ч.гр.д.№5610/2011 г. по описа на Варненския районен съд с приложено фотокопие на нотариално заверено пълномощно от 01.11.2013 г., с което С. Х. Б. е упълномощил Я. Т. Т. да извърши справка и да получи незаверени преписи от документите, съдържащи се в цитираното гражданско производство. Съдът е констатирал, че в самото пълномощно изрично е отбелязано и записано, че по ч.гр.д.№5610/2011 г. по описа на Варненския районен съд има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Х. Б. по депозирана по заявление на [фирма]. Въз основа на изложеното съдът е стигнал до извод, че на 01.11.2013 г. молителят е знаел за издадената заповед за изпълнение в полза на [фирма], и от тази дата тече срокът му по чл.423, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 01.12.2013 г., а след като възражението е подадено на 18.12.2013 г. е налице просрочие.
В частна жалба жалбоподателят поддържа, че определението на окръжния съд е неправилно и сочи като дата на изтичане на срока по чл.423, ал.1 ГПК – 18.12.2013 г. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на възражението по същество.
Ответникът по частната жалба – Б. П. П. Ф.” ЕАД – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че узнаването на заповедта в производството по чл. 423, ал. 1 ГПК следва да се докаже от длъжника. В случая твърденията на частния жалбоподател, поддържани и в настоящото производство, за узнаване на заповедта на 18.11.2013 г. не се доказват. Единствените доказателства за узнаване на заповедта се съдържат в нотариално завереното пълномощно от 01.11.2013 г., с което частния жалбоподател е упълномощил лицето Я. Т. “Да извърши справка и получи незаверени преписи от документите, съдържащи се в кориците на ч.гр.д.№5610/2011 г. по описа на Районен съд – [населено място]/понастоящем архивирано/, образувано от [фирма] с ЕИК[ЕИК] срещу С. Х. Г. с ЕГН [ЕГН], по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК”. Въз основа на това правилно Варненският окръжен съд е приел, че срокът за подаване на възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл на 01.12.2013 г., а подаденото възражение на 18.12.2013 г. е просрочено.
Поради това частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1274/27.3.2014 г. по ч.гр.д.№237/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: