О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 09.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2677/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1924 от 24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 3120/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.06.2012 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-6 състав за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 1909 от 20.03.2012 г.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като незаконосъобразно. Поддържа становище, че указанията за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба не са му съобщени надлежно, тъй като при връчването на призовката с тези указания не са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК. По-конкретно, твърди, че получилото съобщението лице Д. Й. не е назначено на каквато и да е длъжност в [фирма], а е мениджър н друга фирма и че това е посочено в самото съобщение.
Със съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК частният касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на следните съдебни актове: определение № 192 от 19.02.2010г. по ч. т.д. № 65/2010 г. на ВКС, І т. о.; определение № 286 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 198/2012 г. на ІІ т. о., определение от 08.09.2009 г. по ч. гр. д. № 5049/2009 г. на СГС, определение № 974 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1422/2011 г. на САС и решение № 1006 от 15.06.2012 г. гр. д. № 973/2012 г. на САС.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] – моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.04.2013 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба, решаващият състав е счел, че указанията за внасяне на дължимата държавна такса, дадени от първоинстанционния съд, са били надлежно съобщени на страната. Този извод е аргументиран с връчването на призовката с указанията на адреса на управление на дружеството, който към датата на връчването е единственият възможен адрес за връчване, тъй като пълномощията на неговия процесуален представител са били оттеглени съгласно чл. 35 ГПК. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението, че съобщението е следвало да бъде връчено на законния представител на търговското дружество и като недоказани твърденията, че лицето, на което е връчено съобщението, не е от категорията на посочените в чл. 50, ал. 3 ГПК лица, тъй като то е служител на друго дружество, доколкото такова обстоятелство не е отразено в официалния документ /разписката/, удостоверяващ връчването. Поради това, че е връчено в канцеларията на дружеството и на лице, което се е съгласило да го приеме, съдът е счел за спазени изискванията за редовност на връчването, предвидени в чл. 50, ал. 3 ГПК. Като допълнителен аргумент за редовността на връчването е посочен фактът, че именно лицето Д. Й.-офис мениджър е приемало и оформяло редовно всички призовки и книжа, адресирани до дружеството до този момент – призовката за първото съдебно заседание и съобщението за постановеното решение, като страната не е правила възражения срещу този начин на уведомяването й.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че частният касатор не е изпълнил задължението си да формулира конкретен въпрос, обосноваващ допускането на касационния контрол, което съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол. В частната касационна жалба се съдържат единствено оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК /с позоваване на съдебна практика/, които обаче са относими към основанията за самия касационен контрол /чл. 281 ГПК/, но не могат да бъдат преценявани и като основания за допускането му /чл. 280 ГПК/.
Независимо от това, дори да се счете, че като значим за изхода на конкретното дело е заявен въпросът за приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК досежно лицата, на които могат да бъдат връчвани призовки и съобщения на търговци и юридически лица, касационното обжалване също не може да бъде допуснато поради недоказаност на поддържаните основания. Този извод следва от това, че три от представените актове – определение № 192 от 19.02.2010 г. по ч. т. д. № 65/2010 г. на ВКС, І т. о., определение № 286 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 198/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 1006 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 973/2012 г. на САС – нямат характер на релевантна за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК съдебна практика, тъй като определенията на ВКС не са актове по съществото на спора, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК /първото определение е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а второто е за недопускане на касационния контрол/. По отношение на решението на САС липсват данни да е влязло в сила. Следователно, на преценка подлежат единствено определението от 08.09.2009 г. по ч. гр. д. № 5049/2009 г. на СГС и определение № 974 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1422/2011 г. на САС, които обаче не доказват твърдяното противоречие в съдебната практика поради това, че касаят случаи, различни от настоящия – в тях изводът за нередовност на връчването е направен поради непосочване на длъжностното качество на получателя на съобщението, а не защото не е доказано дали същият е служител на страната-търговец.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, на ответната община се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв. съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1924 от 24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 3120/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ап. 3 да заплати на [община], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: