О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 492/12.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3760 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 550/ 25.03.2015 г. по гр. д. № 3318/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд, като е потвърдил решение № 3172/ 25.07.2014 г. по гр. д. № 3117/ 2014 г. на Пловдивски районен съд по иска на И. А. С. е отменил решение на Общото събрание на етажната собственост.
Въззивното решението се обжалва от другите собственици в сградата на етажната собственост с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Има ли компетентност Общото събрание в етажната собственост да вземе решение за промяна в предназначението на обект в сградата, ако неговият собственик го ползва в нарушение на ограниченията в собствеността, следващи от ЗУТ и други благоустройствени закони? Касаторите твърдят, че въпросът обуславя правните изводи на въззивния съд и допускането на решението до касационен контрол е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Намират решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.
Ответникът по касационната жалба И. А. С. не намира, че поставеният въпрос осъществява общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Отнася го към неговата правилност. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/ 03.07.2015 г) обосновава допустимия предмет на жалбата. Тя е подадена преди да влезе в сила последното изменение на ГПК, въззивното решение е по конститутивни искове, които нямат парично изражение, а ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК (в първоначалната редакция) не се прилагат. Жалбата изхожда от легитимирани страни – ответниците по уважените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и другите изисквания за редовност и допустимост на жалбата, но поставеният въпрос е без значение за крайния извод в обжалваното решение.
Въззивният съд е съобразил, че подлежи на отмяна решението на Общото събрание на собствениците в сградата на етажната собственост, взето в нарушение на компетентността по чл. 11 ЗУЕС. Извън тази компетентност е решението по т. 3 от протокола от 20.01.2014 г. на ОС на етажната собственост в сградата в [населено място], [улица]4ответникът по касация да смени предназначението на обекта, на който е собственикът (от лекарски кабинет в жилище). Към тези мотиви за основателност на иска по чл. 40 ЗУЕС въззивният съд е изложил и допълнителни, отчитайки въведените със ЗУТ ограничения в собствеността за обектите в сграда-етажна собственост и зачитайки действието на нормите на ЗУТ по време.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че поставеният от касатора въпрос обуславя крайния изход на спора. Той е от значение за допълнителните мотиви, които въззивният съд е можело и да спести. Основното съображение, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, е в аргумента да подлежи на съдебна отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС всяко решение, което надхвърля законовата компетентност на ОС на етажната собственост. Следователно е изключено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се възложат разноските, които ответникът по касация е направил в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 550/ 25.03.2015 г. по гр. д. № 3318/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА собствениците в сградата на етажната собственост в [населено място], [улица], да заплатят на И. А. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 800 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.