О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
[населено място], 12.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1769 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник адв.К., срещу разпореждане № 831/19.05.2017 г. по ч.т.д. № 789/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 135/11.04.2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, моли се за неговата отмяна и връщане на делото на АС – Пловдив за даване ход на частната жалба. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че определението по чл.248 ГПК е необжалваемо, т.к. измененото с него определение в частта за разноските е по чл.729 ТЗ и самото то не подлежи на последващ контрол. Твърди се, че т.к. въззивният съд за първи път се произнася по въпроса за разноските, то на практика обжалваното определение по чл.248 ГПК е първоинстанционно и подлежи на обжалване пред по-горна инстанция, в който смисъл са и задължителните указания на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.24. Сочи се и неприложимост на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК в конкретния случай.
Ответникът по частната жалба – Л. А. К. счита обжалваното разпореждане за правилно по съображения, подробно развити в писмения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С обжалваното разпореждане въззивната инстанция е приела, че с частната жалба се атакува определение, с което съдът се е произнесъл по постъпила от частния жалбоподател молба за изменение на постановено по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр. с чл.729 ТЗ определение. Поради това, че последното е окончателно, то и определението по чл.248 ГПК не подлежи на обжалване.
Разпореждането е правилно.
При постановяването му е съобразено, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение на съда по несъстоятелността за одобряване на сметка за разпределение, не подлежи на касационен контрол. Определението по чл.729 ТЗ не е включено в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК /чл.613а ал.1 ТЗ/, а инстанционният контрол се осъществява от съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен / в този смисъл Определение № 587/23.09.2013г. по ч.т.д. № 15/2013г. на ВКС, I т.о.; Определение № 310/25.04.2013г. по ч.т.д. № 1869/2013г. на ВКС, II т.о., Определение № 636/25.10.2012г. по ч.т.д. № 565/2012г. на ВКС, I т.о., Определение № 827/02.12.2013г. по ч.т.д. № 4053/2013г. на ВКС, II т.о. и др./. След като законодателят не е предвидил процесуална възможност за обжалване на въззивното определение по чл.729 ТЗ, такава възможност не би могла да е налице и по отношение на изменящото го определение в частта за разноските. В чл.248, ал.3, изр.2 ГПК изрично е регламентирано, че определението за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Когато последното е необжалваемо, изменението /допълването/ му по чл.248 ГПК също не може да се обжалва. Предвид специалния характер на нормата на чл.248, ал.3 ГПК, общата разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК не следва да се съобразява.
Относно приложението на чл.248, ал.3 ГПК в изложения по-горе смисъл е създадена трайна казуална практика на ВКС, обективирана в Определение № 406/15.07.2015г. по ч.т.д. № 1165/2015г. на ВКС, I т.о. ; Определение №613/24.11.2015г. по ч.т.д. № 2929/2015г. на ВКС, I т.о.; Определение №394/13.07.2015г. по ч.т.д. № 1389/2015г. на ВКС, II т.о.; Определение № 14/07.01.2016г. по ч.т.д. № 3651/2015г. на ВКС, II т.о. ; Определение №194/16.04.2015г. по ч.т.д. № 995/2015г. на ВКС, II т.о.
Доводите на частния жалбоподател за приложимост на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.24 не могат да бъдат споделени. В тълкувателното решение се съдържат задължителни за съдилищата указания единствено за реда, по който ВКС разглежда частните жалби срещу постановени от въззивни съдилища определения по чл.248 ГПК, изменящи или допълващи въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване. В случая не е налице тази хипотеза, което обуславя неоснователност на оплакванията, изложени в частната жалба.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 831/19.05.2017 г. по ч.т.д. № 789/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: