О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№492
София, 14.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 126 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. В. и Р. К. Д., чрез пълномощника им адвокат М, против решение от 9.11.2009 г., постановено по гр.д. № 988 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 17.12.2004 г. по гр.д. № 98/2003 г. на Софийски градски съд, І-7 състав за отхвърляне на предявения от М. И. В. и Р. К. Д. против „Н” ЕАД, гр. С. ревандикационен иск по отношение реална част от недвижим имот пл. № 1* от кв.35 по плана на София, м.”КПЗ С. ; която част е индивидуализирана по приложена към исковата молба скица, колорирана в червено, както и исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 1.11.1993 г. – 30.06.2002 г. и за заплащане обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба „Н” ЕАД, гр. С. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищците са претендирали, че ? ид.ч. от имот пл. № 1* им е била възстановена по реда на ЗВСОНИ и ? ид.ч. по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС и са поискали ревандикиране на владяната от ответника част от имота. Апелативният съд е приел за установена идентичност от притежавания и отчужден от наследодателя на ищците по ЗОЕГПНС и по отношение на тази ? ид.ч. реституцията е настъпила по силата на закона. Съдебното решение, с което се отменя извършеното отчуждаване на останалата ? ид.ч. влиза в сила от момента на връщане на полученото парично обезщетение, а по делото липсват данни за това, а следователно не е завършен фактическия състав на възстановяване на собствеността по отношение на тази ? ид.ч. Предмет на ревандикационния иск е тази реална част, отчуждена по ЗПИНМ и която се държи от ответника на основание извършеното отчуждаване и след като и след като не е установено правото на собственост /доколкото решението за отмяна на отчуждаването не е влязло в сила/, то ревандикационния иск е преждевременно заведен и съответно е неоснователен.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на решение № 33 по гр.д. № 461/98 г., ВКС, петчленен състав относно задължителността на влязлото в сила решение за отмяна на отчуждението. В посоченото решение на ВКС се приема, че при заведен ревандикационен иск съдът не може да подлага на преценка наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, тъй като по същество това ще доведе до пререшаване на въпроса. Проведеният от съда косвен съдебен контрол на акта за отмяна на отчуждаването от една страна е неотносим към мотивите за отхвърляне на иска, които са свързани не с липсата на предпоставки за реституция, а с незавършения й фактически състав, поради липсата на данни за върнато обезщетение, а от друга страна по поставения въпрос са налице задължителни указания в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС и въззивното решение е съобразено с тях.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само формално, доколкото липсва обосновка, свързана с необходимост от формиране на нова съдебна практика или тълкуване на непълна, неясна или противоречива нормативна уредба. Наведените твърдения, че съсобственикът може да ревандикира цялата вещ, че са налице доказателства за връщане на полученото при отчуждаването обезщетение, поради което е доказана собствеността на ищците, докато ответникът не може да противопостави законно основание, на което владее реалната част от имота им, по същество са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – които обаче подлежат на разглеждане при постановяване на решение по чл.290-293 ГПК, но са неотносими при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.11.2009 г., постановено по гр.д. № 988 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: