О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София 12.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 225/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. детско заведение гр. Я., подадена от пълномощника адв. А, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 491 от 28.10.2009г. по в.гр.д. № 730/2009г. в частта, с която е потвърдено решение № 1* от 31.03.2009г. по гр.д. № 782/2008г. на Районен съд Разлог в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Р. Р. М..
Ответницата по жалбата Р. Р. М. от гр. Я. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Р. М. въззивният съд е приел, че не е осъществено основанието за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата. Въз основа на представените по делото щатни разписания и Списък образец 1, както и на заключението на вещо лице съдът е приел, че през учебната 2008/2009 година броят на щатните бройки за длъжността „помощник-възпитател” не е намален, а напротив, увеличил се е от 5 на 8 бр. На следващо място е приел, че дори и да е имало съкращаване на щата, работодателят не е извършил подбор между всички лица, заемащи длъжността „помощник възпитател”, по посочените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси за мотивираност на въззивното решение, който според касатора е решен в противоречие с ТР № 1/2001г. ОСГК, ВКС; по материалноправния въпрос за кръга от лицата, между които трябва да се извърши подбор, решен в противоречие с решение № 1248/27.07.2001г. ВКС, ІІІ г.о.; по въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя относно работата на оценяваните при подбора лица, решен в противоречие с решения № 82/20.02.2006г. ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1935/10.01.2006г. ВКС, ІІІг.о.; по прилагането на чл. 266 и чл. 267 ГПК поради липса на съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Поставените от касатора материалноправни въпроси, касаещи подбора, не са от значение за изхода по делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му – ТР № 1/2009г., ОСГКТ, ВКС, т.1. В случая искът е отхвърлен поради липса на съкращаване на щата за заеманата от Р. М. длъжност „помощник-възпитател”. Изложените от въззивния съд мотиви относно подбора, извършването на който е без значение поради това, че не е осъществено основанието за уволнение, не е от значение за изхода по делото. Въпросът за извършването на подбор се поставя едва след като се констатира реално съкращаване на щата за заеманата от уволнения работник или служител длъжност. Освен това следва да се отбележи, че не е налице и твърдяното противоречие с приложените решения, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви за задължение на работодателя да извърши подбор и със служители от други филиали, нито е извършил преценка на качеството на работа на уволнената служителка.
Не е налице и твърдяното противоречие с ТР № 1/2001г. ОСГК, ВКС, постановено при действието на отменения ГПК. Изложените от касатора оплаквания касаят обосноваността на съдебния акт относно подбора. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът отново касае подбора, който както бе изложено по-горе не е от значение за изхода по делото. Процесуалноправният въпрос по прилагането на 266 и чл. 267 ГПК е мотивиран с липса на съдебна практика, каквато вече е налице след двегодишния период на прилагане на посочените разпоредби.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд.
В частта, с която О. детско заведение гр. Я., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено определението на Районен съд гр. Р. № 1* от 28.05.2009г. относно държавната такса, следва да се образува частно производство, тъй като същата не може да се разгледа в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 491 от 28.10.2009г. по в.гр.д. № 730/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Да се образува частно производство по жалбата на О. детско заведение гр. Я. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено определението на Районен съд гр. Р. № 1* от 28.05.2009г. относно държавната такса.
Председател:
Членове: