О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София 11.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 452 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от З. В. – чрез процесуалния си представител- адвокат Г против решение № 130 от 31.10.2008г. по в.гр.д. № 174 по описа за 2008г. на Силистренски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 101 от 9.06.2008г. по гр.д. № 67/2008г.на Районен съд Дулово.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като не сочи конкретни съдебни решения на ВКС,на които постановения въззивен акт да противоречи. Не формулира изрично и съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос,но такъв може да бъде изведен от направеното изложение в касационната жалба и той е в следния смисъл: Валидно е в Република България-пълномощното,подписано в друга държава/в случая Република Турция/,ако то не е легализирано от компетентните органи съгласно изискванията на чл.1 б.”d”от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове/наричана по-долу за краткост-Конвенцията/. Към касационната си жалба –касаторката е приложила документ на турски език,придружен с легализиран превод,от който е видно,че тя оттеглила дадените на В. Х. Пъндък пълномощия да я представлява.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника В. А. Я. ,с който оспорва –и допустимостта,и основателността на подадената касационна жалба,като желае същата да не бъде допускана до касационно обжалване.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение,с което е оставено в сила решение на районния съд,с което е отхвърлен иска на З. В. против В. А. Я. и В. Х. Пъндък за обявяване на договор за наем на недвижим земеделски имот, сключен в гр. Д. на 10.09.2007г.между В. А. Я. и В. Х. Пъндък за нищожен и за осъждане на В. А. Я. да върне полученото без правно основание владение върху земеделските земи-предмет на договора-като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си-въззивният съд е приел,че при сключването на договора за наем- В. Х. Пъндък е действал в рамките на дадената му представителна власт,тъй като по делото няма доказателства- пълномощно № 3* от 6.11.2000г.,предоставящо му право да стопанисва,сее,жъне,продава получената продукция,отдава под аренда или наем процесната земя,както и да представлява упълномощителката пред официалните държавни органи и организации–да е прекратено чрез оттегляне или отказ. Счел е,че обстоятелството,че и друго лице /Азиз Пандък/ е било упълномощено през 2007г. със сходни права-не е основание за друг извод.
При тези данни-касаторкъта оспорва валидността на предоставеното от нея на В. Х. Пъндък пълномощно,като поставения от нея съществен въпрос е свързан с твърдението й,че за да има то действие – следва да е легализирано по реда,предвиден в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложения довод.
Съгласно чл.1 от Конвенцията-тя се прилага за публични актове,които са изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. Оспореното пълномощно няма характер на публичен акт по смисъла на конвенцията,тъй като не попада сред актовете,които са изчерпателно изброени в нея. Освен това- Турция не е сред договарящите държави по смисъла на конвенцията.
Конвенцията е неприложима и на още едно основание. Съгласно чл.2 –нейната цел е да се освободят от легализация документите,по отношение на които тя се прилага и които трябва да се представят на нейна територия”,което е в противоречие с изложеното в жалбата,че липсата на легализация съгласно Конвенцията е основание за невалидност на издаденото пълномощно.
С оглед изложеното и като констатира,че касаторката въобще не се сочи конкретни доводи и не представя решения на ВКС или на други съдилища,които да противоречат на обжалваното въззивно решение,настоящият съдебен състав приема,че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 130 от 31.10.2008г. по в.гр.д. № 174 по описа за 2008г. на Силистренски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.