3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 16.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №201/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу въззивно определение № 2335 от 15.12.2011г по ч.гр.дело № 3875/2011г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определение от 15.09.2011г на Видински окръжен съд за изпращане на делото на Видински районен съд ,предвид цената на иска и правилата на родовата подсъдност съгласно чл. 104 т.4 ГПК .
Жалбоподателят поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по въпросите кой съд като първа инстанция е компетентен да разгледа иск ,предявен от търговско дружество срещу други търговски дружества за обявяване относителна недействителност(чл. 135 ЗЗД ) на търговска сделка – покупко – продажда на предприятие по чл.п 15 ТЗ и кой критерии е водещ за определяне на родовата подсъдност –основанията по чл. 365 ГПК , цената на иска , или и двата критерия комулативно . Като втори по ред е формулиран същия въпрос , но като прибавя и факта ,че продажбата по реда на чл. 15 ТЗ прехвърля имущество ,вземания и пр. , а като продажна цена при атакуваната сделка е записана цена 500 лева. Въпросът се обвързва с довод , че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД в случая е търговски спор, атакуваната сделката е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ и поради това ,на основание чл. 356 ГПК , родовата подсъдност задължително е на окръжен съд като първа инстанция ,по аргумент от липсата на препращане в тази специална норма към чл. 104 т.4 ГПК .Според касатора , това разбиране е изразено в приложеното определение №19/2011г по ч. д.№23/11г ТК на САС и опр. № 785/2008г на Кюстендилски ОС .Налице е противоречиво решаван въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Като съображение по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква ,че изменението в ЗИДГПК с ДВ бр.50/2008г , в частта по т.4 на чл. 104 ГПК , не изясни въпроса относно подсъдността на исковете , а въпросът е от значение , тъй като се стига недопустими решения .
Ответникът по жалбата Н. И. Г. О. оспорва съображенията за допускане до обжалване .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима, тъй като се обжалва определение във връзка с подсъдността (чл. 121 ГПК ). Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като изразената чрез въпросите теза ,че щом в една процесуална норма не се съдържа препращане към друга процесуална норма от същия кодифициран източник на правото , то последната не следва да се прилага , противоречи на основни правила за тълкуване и прилагане на закона като източник на обективното право , регламентираните в Закона за нормативните актове правила за систематично тълкуване на правните норми и последователната практика на съда относно спазването на този принцип . Върховен касационен съд не приема довода на защитата , че приложените две определения от практиката на въззивни съдилища , които определения по същество дори не са въззивни , а прекратителни по смисъла на чл. 247 ал.1 т.1 ГПК и няма данни да са влезли в сила ,съдържат разрешение в смисъл , че и след изменението в ЗИДГПК с ДВ бр.50/2008г за допълване на чл. 104 т.4 ГПК , окръжен съд разглежда всички търговски спорове, независимо от цената на иска. Правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК във връзка с цената на иска в конкретния случаи не е поставен , не следва и да се отговаря на него предвид факта ,че ищецът , сега касатор ,е посочил цената на иска си сумата по сделката ,която атакува (продажната цена като съвкупност от права и задължения), същата е възприета от съда за съответна по правилата на чл. 69 ГПК , друг въпрос е дали законосъобразно . Въпросите на касатора са дали е правилно цената на иска за се съобразява с оглед родовата подсъдност на спор , който е търговски , а не как е правилно да се определи цената в настоящия случай ,когато с иска се атакува като относително недействителна сделка за продажба на предприятие по чл. 15 ТЗ, в която е посочена конкретна цена
Върпосът, изведен в изложението , има ясен и еднозначен отговор при действащото законодателство, няма противоречива практика за това ,че при преценка относно родовата подсъдност съдилищата прилагат чл. 104 т.4 ГПК в действащата му редакция и основание за допускане до касационно обжалване не е налице. За основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е необходимо приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда ,да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно. В случая защитата формулира питане дали законът следва да се прилага , който въпрос Върховен касационен съд не прима за подкрепен с обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2335 от 15.12.2011г по ч.гр.дело № 3875/2011г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.