О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София 24.10.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 3356 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 7183/31.07.2018 г., уточнена и конкретизирана с молба вх. № 7714/27.08.2018 г. от И. М. В. от [населено място] против определение № 233/12.07.2018 г. по гр.дело № 2071/2018 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. № 4845/22.01.2018 г., поправена с молба вх. № 27234/23.04.2018 г., молба вх. № 8824/07.02.2018 г. и молба вх. № 12636/21.02.2018 г., подадени от И. М. В. срещу влязло в сила решение № 904/22.02.2017 г., по в.т.дело № 1220/2017 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Районен съд [населено място] в уважените части на предявените искове от [фирма] по чл.422, вр.чл.415 ГПК срещу молителката. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е за отмяна на определението и вместо това постановяване на друго, с което се отмени решението на Варненския окръжен съд по в.т.дело № 1220/2017 г. и потвърденото с него решение по гр.дело № 4837/2016 г. на Варненския районен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], чрез адв.А. С. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение, постановено по гр.дело № 2071/2018 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е оставена без разглеждане молба за отмяна, поправена с още три молби от жалбоподателката И. М. В. на влязло в сила решение № 904/22.02.2017 г. по в.т.дело № 1220/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Варненския районен съд в уважените части на предявените искове от [фирма] по чл.422, вр.чл.415 ГПК срещу молителката.
Съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна и уточненията към нея не съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК, че са изложени доводи относими към валидността, допустимостта и правилността на решението, чиято отмяна е поискана. Прието е също, че тези доводи подлежат на проверка при инстанционен контрол, съответно към селекция на касационна жалба, но не и в производството по отмяна. Съобразена е и практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК – т.10-та, според която молба за отмяна, която не съдържа конкретни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303,ал.1,т.1-7 ГПК и чл.304 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При тези съображения съдът е приел, че подадената молба от жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение на Варненския районен съд следва да се остави без разглеждане.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение.
С решение № 904/22.12.2017 г. по в.т.дело № 1220/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Варненския районен съд в уважената част на предявените искове от [фирма] гр. Ст.З. срещу молителката И. М. В. с правно основание чл.422,вр.чл.415 ГПК.
Ответницата И. В. е подала молба вх. № 4845/22.01.2018 г., поправена с молба вх. № 27234/23.04.2018 г., молба вх. № 8824/07.02.2018 г. и молба вх. № 12636/21.02.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по посоченото дело и потвърденото с него решение на Варненския районен съд. В допълнителна молба вх. № 27234/23.04.2018 г. молителката-сега жалбоподател е посочила основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, като само е възпроизведен цифрово текста от ГПК. В цитираната молба и в останалите не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК.
Според практиката на ВКС, изразена в т. 10 от т.решение № 7/2017 г.по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Съгласно разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. Предвиденото в чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, отмяната не може да засегне неатакувани части от решението, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен предмета на отмяната / дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него/, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му / чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК.
Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на П./. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено / чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК/. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК.
Когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, може да се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл. 306, ал. 2 ГПК.
Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. По аналогичен начин въпросът за допустимостта е решен в т. 16 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същото ОСГТК на ВКС приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.
Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.
Когато при извършената проверка съдът констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, Върховният касационен съд следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява. Определението за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна ще подлежи на контрол от друг състав на Върховният касационен съд, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Както се отбеляза по-горе жалбоподателката е подала молба вх. № 4845/22.01.2018 г./озаглавена касационна жалба/ за отмяна на влязлото в сила решение по в.т.дело № 1220/2017 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение от 02.08.2017 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Варненския районен съд. Районният съд е констатирал, че молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303 ГПК, както и, че съдържанието не отговаря на изискванията за редовност на касационните жалби по чл. 284 ГПК. С разпореждане от 23.01.2018 г. по гр.дело № 4837/2016 г. съдът е дал указания на жалбоподателката И. В. в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира дали обжалва въззивното решение на Варненския окръжен съд или подадената жалба представлява молба за отмяна на влязло в сила решение.
В изпълнение на дадените указания от съда жалбоподателката е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд по гр.дело № 4837/2016 г. с вх. № 8824/07.02.2018 г. с която не е отстранила указаните й нередовности.
С разпореждане № 5564/08.02.2018 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Варненския районен съд жалба вх. № 4845/22.02.2018 г., уточнена с молба вх. № 8824/07.02.2018 г. е оставена без движение с указания жалбоподателката да заяви дали обжалва решение от 22.12.2017 г. по в.т.дело № 1220/2017 г. на В., поради неговата неправилност недопустимост или нищожност или иска отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 4837/2016 г. на В. на основание чл.303 ГПК, като в същия срок да представи точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303 ГПК, да представи препис от приложенията, представени с молбата от 07.02.2018 г. и доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС.
По делото е приложена молба от И. В. вх. № 12636/21.02.2018 г., в която е отразено, че представя основания за отмяна на решението на Варненския районен съд, преписи от документите представени с молбата от 07.02.2018 г. и документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, съответно препис от основания за отмяна.
След връчване препис от молбите на другата страна делото е изпратено на ВКС и с разпореждане от 23.03.2018 г. е върнато обратно на районния съд, тъй като озаглавената касационна жалба и подадените впоследствие молби не отговарят на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК-не съдържат изложение на основанията за отмяна по чл.303 ГПК.
С разпореждане № 12586/29.03.2018 г. по гр.дело № 4837/2016 г. В. е оставил без движение подадената молба/озаглавена жалба/ и е дал указания на жалбоподателката да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението.
С молба вх. № 27234/23.04.2018 г. жалбоподателката е уточнила първоначалната молба вх. № 4845/22.01.2018 г. в смисъл, че представлява молба за отмяна на влязло в сила решение – на решението на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение на Варненския районен съд. Посочено е основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, като разпоредбата е възпроизведена само с цифри. В цитираната молба не се съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.303,ал.1, т.2 ГПК. Съгласно посочения текст заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В молбата с вх. № 27234/23.04.2018 г. на И. В. са мотивирани основания за нищожност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение на Варненския районен съд.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима.
В първоначалната молба за отмяна, озаглавена жалба с вх. № 4845/22.01.2018 г., както и в подадените допълнително молби от жалбоподателката не са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от основанията в чл. 303, ал. 1,т.2 ГПК. Молбата за отмяна – първоначална и допълнителни не съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Районният съд е констатирал, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност и трикратно е давал указания за отстраняването й, а именно жалбоподателката да представи мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. В указания от съда срок нередовността не е отстранена. Поради това молбата за отмяна първоначална и допълнителни следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Изводите на съдебния състав са съобразени и с практиката на ВКС, изразена в т.решение № 7/2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК – т.10. С оглед на посоченото обжалваното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 233/12.07.2018 г., постановено по гр.дело № 2071/2018 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. № 4845/22.01.2018 г., поправена с молба вх. № 27234/23.04.2018 г., молба вх. № 8824/07.02.2018 г. и молба вх. № 12636/21.02.2018 г., подадени от И. М. В. на влязло в сила решение № 904/22.02.2017 г., по в.т.дело № 1220/2017 г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.дело № 4837/2016 г. на Районен съд гр.Варна в уважените части на предявените искове от [фирма] по чл.422, вр.чл.415 ГПК срещу молителката.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: