1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
ГР. С., 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №52/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. М. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №11171/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „търговски представител” при ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата процесуалните въпроси: ненадлежно ли е уведомяването на търговското дружество- ответник по иска и въззивник, за нередовността на въззивната жалба на търговския му адрес, посочен и като адрес за уведомяване; надлежно ли е уведомяването на въззивника, чрез юрисконсулт, чието пълномощно не е изрично оттеглено, независимо от отказа му да получи съобщението на съда. Намира ,че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с опр. по ч.гр.д. №303/09 г. на първо г.о. на ВКС по чл.274, ал.2 от ГПК и вл. в сила решения на ОС – Велико Търново по ч.гр.д. №863/08 г. и на ОС – Ямбол по по т.д. №17/08 г. Според касаторката значимият за спора материалноправен въпрос: може ли обясненията на работника по чл.193 КТ, с които е призната допусната грешка на допълнително вменени му задължения, но не се изразява съгласие с тях, „да се тълкуват със задна дата като наличие на писмено споразумение за изменение на характера на работата”, е решен в противоречие с р. по гр.д. №1816/99 г. на трето г.о. на ВКС
В случая във въззивната жалба е посочен съдебен адрес на въззивника и съдът е приел за редовно и поставящо началото на срока за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалван връчването на съобщението именно на този адрес. Този извод съответства на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Тя е с тълкувателен и ръководен характер, приравнена е на задължителната по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и има приоритет пред трайната практика на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, на която се позовава касаторката. Последната не е с ръководен характер и подлежи на уеднаквяване с практика по т.1. / ТР №1/19.02.10 г., ТР №2/18.09.11 г. на ОСГТК на ВКС/. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК- цитираното от ответника по касационната жалба р. по гр.д. №397/09 г. на трето г.о. е прието, че „нормата на чл.39 от ГПК не може да се тълкува разширително.Същата установява задължение за съда, когато страната е посочила в седалището на съда лице,на което да се връчват съобщения-съдебен адресат/както е в случая/- връчването задължително да се извърши на това лице.” Или по процесуалните въпроси въззивното решение е съответно на практиката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването.
М. въпрос е преиначен спрямо изводите на въззивния съд по делото: ГС е приел, че грешното посочване на длъжността на ищцата в уволнителната заповед – „експерт продажби” , наместо „търговски представител”, не води до незаконност на заповедта. От значение е волеизявлението на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение с определен работник, което обикновено е само едно / и в случая друго не се сочи/ и затова е достатъчно индивидуализирано от страните по него. Длъжността на ищцата „търговски представител” и тр. функции за нея са установени не само от признанието в обясненията й, но и от всички данни по делото – връчената й срещу подпис длъжностна характеристика за тази длъжност, на която се е позовал ГС, тр. договор за за тази длъжност и уведомление до НАП за него, счетоводно извлечение за получаваната заплата за тази длъжност, изисканата преди уволнението декларация на ищцата, като заемаща тази длъжност, по Наредба №5/87 г. Или длъжността на ищцата и тр. функция за нея – съотв. неизпълнението на присъщите й тр. задължения като дисциплинарни нарушения по чл.186 КТ, са установени от всички данни по делото, както е указано в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №166/09 г. гр.д. №776/09 г.на четвърто г.о. В тях се сочи, че съдържанието на задълженията на работника се определя с тр. договор чрез посочване естеството на работата му. Обхватът на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението. Решението по гр.д. №1816/99 г. на ВКС , трето г.о., на което се позовава касатората е за изменение на тр. правоотношение по чл.118 КТ по съгласие на страните и е неотносимо към процесния случай. В случая тр. функция за длъжността на ищцата не е изменена едностранно и затова – недопустимо от работодателя, а само погрешно посочена в заповедта за уволнение.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11171/12 г. от 23.10.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: