О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
[населено място], 14.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1926 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. Ш., А. О. Л., чрез своя баща и законен представител О. В. Л. и В. А. Б., чрез своя баща и законен представител А. Е. Б., всички представлявани от адв.Ив.Д. против определение № 434/04.07.2016г. по в.т.д. № 66/2016г. по описа на АС-Варна, с което частните касатори са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 5030 лв. – юрисконсултско възнаграждение за водене на делото във въззивната инстанция.
В частната жалба е изразено становище, че след като във въззивното решение ВнАС е разгледал претенцията на застрахователя за присъждане на разноски и е постановил диспозитив, че такива не се дължат, то последващия му акт не следва да е за допълване на решението в частта за разноските, а за изменение. В последната хипотеза, за да е допустима молбата по чл.248 ГПК следва да е бил представен списък с разноските. Следователно частните касатори считат, че молбата за допълване е била недопустима, а ако се приеме за молба за изменение тя също се явява недопустима поради липса на представен списък на разноските. Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяне на друго, с което се отхвърли молбата на застрахователя по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доказателствата по делото и становището по частната жалба, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
С решение № 103/21.04.2016г. по в.т.д. № 66/2016г. на ВнАС е било потвърдено решение № 830/09.11.2015г. по т.д. № 623/2015г. на В. в обжалваните части и е постановено, че разноски за производството по въззивната жалба не се присъждат. В мотивите на въззивното решение ВнАС е изразил воля, че въззиваемата страна [фирма] е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила списък на същите, не е посочила и размер на претенцията си, поради което такива не следва да му се присъждат.
С молба от 07.06.2016г. застрахователят е поискал въззивният съд да допълни решението си в частта за разноските като присъди на въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт в размер на 5030 лв.
С определение № 434/04.07.2016г. по в.т.д. № 66/2016г. на ВнАС е приел, че с постановеното въззивно решение е установено, че застрахователното дружество не е направило надлежно искане за присъждане на разноски, поради което и същите не са му били присъдени. Апелативният съд е констатирал, че преди приключване на съдебното дирене пред него въззиваемата страна е депозирала молба, в която изрично е посочила какъв размер и вид разноски – 5030 лв. за юрисконсултско възнаграждение, й се дължат от въззивниците. Поради което е допълнил решението си по реда на чл.248, ал.1 ГПК и е осъдил частните жалбоподатели да заплатят на застрахователното дружество горепосочената сума.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
След като с въззивното решение съдът е постановил недължимост в полза на въззиваемата страна на разноски по спора, то е налице произнасяне по този въпрос и редът за преразглеждането му е по чл.248, ал.1 ГПК след подадена молба за изменение, а не за допълване. Точната квалификация на молбата – по чл.248, ал.1, пр.1 ГПК – за допълване или по чл.248, ал.1, пр.2 ГПК – за изменение, се дава от сезирания с нея съд въз основа на твърденията и искането на молителя. В случая застрахователното дружество е изложило доводи за надлежно сезиране на въззивния съд с молба за присъждане на посочени в нея разноски, липса на удовлетворяване на това искане в решението и петитум да бъдат осъдени въззивниците за заплащането им. Касае се до молба за изменение на решението в частта за разноските. Неправилната правна квалификация, която е дал ВнАС на молбата, не обосновава извод за нейната недопустимост. Разгледана като молба за изменение на решението в частта за разноските същата се явява допустима с оглед на изискването по чл.80 ГПК . Видно от изричната молба от 18.03.2016г. преди последното съдебно заседание във въззивното производство [фирма] е посочило какви разноски иска да му бъдат присъдени – 5030 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следователно молбата инкорпорира и списък с разноските, което е допустимо съобразно задължителните указания по т.2 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт във въззивното производство и последното е приключило с решение за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, то на осн. чл.78, ал.3 ГПК поисканите разноски се дължат от въззивниците.
Обжалваното въззивно определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 434/04.07.2016г. по в.т.д. № 66/2016г. по описа на АС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: