О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
ГР. София, 12.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №219/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. П. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1772/09 г., с което е уважен предявеният от В. Р. срещу касаторката иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД – обявен е за окончателен сключеният от страните предварителен договор за продажба на недвижим имот /дворно място с къща/ от ответницата на ищцата, при запазено от прехвърлителката право на ползване върху имота, докато е жива.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2/ не сочи задължителна практика на ВКС, поради което основанието не е с квалификация по т.1/. Намира, че по процесуалния въпрос: да е постановено след обсъждане на всички релевантни за спора доказателства, въззивното решение противоречи на практика на ВКС без задължителен характер по приложението на чл.188 от ГПК, отм.. Сочи още, че в противоречие с такава практика е решен и материалноправният въпрос: действителен ли е /или нищожен поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД/ сключеният от нея със съзнанието, че е срещу гледане и издръжка, предварителен договор за продажба, обявен с решението за окончателен.
Процесуалният въпрос не е конкретизиран с необсъдено доказателство, обстоятелство или довод от значение за спора. Възраженията на касаторката за унищожаване на договора, като сключен с измама и поради крайна нужда при явно неизгодни условия са разгледани от въззивния съд и мотивирано отхвърлени. По първото е зачетено противопоставеното на касаторката влязло в сила между страните решение, с което е отхвърлен искът й срещу купувачката за унищожение на договора поради измама. По второто касаторката, върху която се разпределя доказателствената тежест за установяване на предпоставките за унищожаване по чл.33 от ЗЗД, не е ангажирала доказателства. Или въззивното решение не противоречи на Р№60/09 г. на ВКС, с което е прието, че спорът следва да се реши след преценка на всички доказателства, поотделно и в съвкупността им, и обсъждане доводите на страните.
Материалноправният въпрос за нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД / изяснен в Р №1002/08 г. като осъзната липса, породена от физическо насилие или несериозно поведение – шега/ касаторката не е навела в процеса; твърденията й са за посочените по –горе пороци на волята и съдът ги е обсъдил и приел за неустановени.
Доводите за съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението, като касационни оплаквания по чл.281 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1772/09 г. от 21.10.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: