О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София 11.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 413 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Оперно ф. дружество гр. П.,представлявано от директора Д. против решение № 1* от 12.11.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 105 от `6.06.2008г. по гр.д. № 3403/2007г.на Районен съд Пловдив.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като не поставя конкретен съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос,а развива доводи за неправилност на постановения въззивен акт.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с която се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С постановеното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд , с което е уважен предявения иск с правно основание чл.215 от КТ и е осъдено Оперно ф. дружество гр. П. да заплати на В. Р. И. дължимите дневни командировъчни пари за осъществена за периода 29.06.2004г.-20.08.2004г. командировка в Австрия,Германия и Италия,по силата на заповед № 200 от 26.06.2004г.на директора на ОФД Пловдив в размер на 1 278.75 евро,ведно с обезщетение за забава в размер на 465евро,считано от 30.08.2004г.до завеждане на иска-19.06.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.06.2007г. , както и сумата от 240лв.-разноски по делото,като е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над уважения до пълния предявен размер на мораторната лихва,както и срещу Министерството на културата като неоснователни. Въззивният съд е приел,че спорът е трудов,а не облигационен и пред вид установените по делото обстоятелства – за наличие на трудово правоотношение,заповед за командироване,реално осъществяване на командировката и неизплащане на дължимите суми съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /приета с ПМС № 40/87г./ за 53 дни,съдът е уважил иска в размер,съобразно с приетото по делото заключение на икономическа експертиза.
В касационната жалба са изложени само доводи за неправилност на постановения съдебен акт,свързани с извода на въззивния съд за характера на спора като трудов. Становището на касатора е,че спорът е възникнал от сключен договор за поръчка и за него Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е неприложима.
Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ако от гореописаното изложение на касационната жалба се счете,че поставеният съществен въпрос е за характера на спора и по-специално дали същият може да се квалифицира като трудов,то отговорът е положителен. Настоящият съдебен състав прави този извод въз основа на следните установени факти. Безспорно е,че ищцата – момента на командироването е била в трудови правоотношения с ответника/сега касатор./Командировката е осъществена въз основа на надлежно издадена командировъчна заповед,която е в изискуемата се писмена форма и е подписана от работодателя. Не се спори и относно обстоятелството, че по време на престоя си – в чужбина тя е продължила да бъде в трудови правоотношения с ответника,както и че последният й е изплатил част от дължимата сума за пътни,дневни и квартирни пари /а именно 375 евро/,с което е признал дължимостта им.
С оглед изложеното,настоящият съдебен състав приема,че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 12.11.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.