О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София 16.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 230 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” О. , гр. П. срещу въззивното решение № 1803/02.12.2008 г. по в. гр. д. № 2647/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 83/29.05.2008 г. по гр. д. № 3229/2006 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу И. Р. Т. и И. Г. Т. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му на основание чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че разрешението на формулирания от него значим материалноправен въпрос, главно основание за допустимост на касационното обжалване, се явява и от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК обосновават становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С първоинстанционното решение, Пловдивски районен съд, за да отхвърли предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е приел, че ищецът не е изпълнил свое договорно задължение за заплащане на уговорената по предварителния договор цена на имота чрез банков кредит, поради което, макар и ответниците също да не са били изправни в изпълнение на задълженията си, поради отсъствие на връзка между правата и задълженията на двете страни, това поведение на ищеца съставлявало основание за отхвърляне на предявения иск.
Въззивната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение, мотивирайки се по различен от първата инстанция начин. Според Пловдивски окръжен съд, ответниците по иска в качеството си на продавачи след като своевременно били предприели действия във връзка с поето от тях задължение за изменение на ПУП, и след като това разрешение е издадено след уговорената дата, то към момента на изтичане на срока предварителният договор се считал за прекратен по изричната воля на страните и липсвало основание той да бъде обявен за окончателен.
Според жалбоподателя, материалноправните въпроси, които са съществени за конкретния случай и са били разрешени неправилно от въззивния съд са свързани с възможността за прекратяване на предварителния договор, предвид приложението на правилата на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД и в частност, с преценка характера на предварителния договор и специфичните уговорки в него, предвид посочени условия и срок и тяхното правно проявление.
При упражнено преобразуващо право и предявен иск по чл.19, ал. 3 ЗЗД, когато предмет на иска е вещно право върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне или учредяване на вещното право по нотариален ред, включително дали отчуждителят е титуляр на вещното право. При преценката си решаващият съд е бил задължен да провери и дали процесният договор е прекратен или развален, след като подобни аргументи страните са излагали в рамките на съдебното производство. В случая, въззивната инстанция е посочила, че договорът е прекратен по изричната воля на страните, обосновавайки се с изтекъл срок и неизпълнено условие от страна на продавачите.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора въпроси се явяват съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им е обусловило изхода на спора. Предварителният договор може да бъде сключен с модалитети – срок, отлагателно или прекратително условие. Или посочените от жалбоподателя съществени материалноправни въпроси, отнасящи се до прекратяване на предварителния договор, предвид съдържащи се в него уговорки за – условия и срок, и преценка на значението и влиянието на уговорения срок, е от значение за точното прилагане на закона /чл. 20а ЗЗД/, във вр. с чл.19, ал. 3 ЗЗД, а доколкото последното е един от аспектите на развитието на правото, то е налице и законовия критерий за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на останалите процесуалноправни въпроси, свързани с обхвата на проверка от въззивната инстанция на релевантните факти и доводите на страните, съществува трайна съдебна практика, включително и задължителна за съдилищата, което изключва наличието на визираното по-горе основание.
С оглед на изложеното, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с П. № 38/2008 г./, касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лева в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 10.11.2008 г. по гр. д. № 2647/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на “Е” О. , гр. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на В. касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 80 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на П. на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: