О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 19.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4009/2017 година.
Производството е по реда на чл.274, ал.2, във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба, вх.№15916/29.9.2017 г., подадена от К. И. Б. от [населено място], кв. Д., против определение №2914/19.9.2017 г. по ч.гр.д.№4032/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 9 състав, с което е оставена без уважение молба, вх.№15091/08.9.2017 г., подадена от К. И. Б. за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като предходно искане на частния жалбоподател в същия смисъл е отхвърлено с определение от 14.02.2017 г.(потвърдено с окончателно определение на ВКС), поради установено притежание на недвижими имоти от страна на жалбоподателя. Освен това въззивната инстанция е приела, че не са представени доказателства за настъпила промяна в така установените обстоятелства.
В подадената частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като противоречащо на материалния закон и на постановените актове на други съдилища и се моли да неговата отмяна и връщане на делото на продължаване на съдопроизводството. Позовава се на постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.6.2016 г., от което било видно, че не притежава недвижими имоти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа частната жалба намира следното:
За да бъде приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съдът следва да признае, че страната – физическо лице, няма достатъчно средства да заплати надлежната държавна такса, като представи доказателства за: 1.за доходите си и тези на семейството му; 2.имущественото си състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.здравословното състояние; 5. трудовата си заетост; 6. възрастта, и 7. други констатирани обстоятелства. Като е съобразил, че освен заплатата, която е близо два пъти минималната работна заплата, определена за страната, молителката притежава и имущество/нежилищно/ което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, апелативният съд правилно е приел, че на разположение са достатъчно средства, с които да се заплати адвокатско възнаграждение, и поради което е налице пречка за предоставяне на правна помощ.
Правилно САС е приел, че след като веднъж по настоящото дело е установено наличието на имоти от страна на жалбоподателя, същият не е ангажирал доказателства за настъпила промяна в установените обстоятелства. Представеното с частната жалба постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.6.2016 г. е ирелевантно, тъй като то няма характер на доказателство, установяващо или отричащо собственост върху имот.
Водим от изложените съображения на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2914/19.9.2017 г. по ч.гр.д.№4032/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 9 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: