4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№494
С..28.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 205/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1671 от 02.11.2011 г. по т.д.№ 1567/2011 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, трети състав, с което след частична отмяна на решение № 244 от 02.03.2011 г. по т.д.№ 1880/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение , VІ-9 състав, дружеството касатор е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.402 /отм./ ТЗ сумата 27 334 лв., представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, както следва: по щета № 0300-03-217006651 – сумата 25 379.74 лв. и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1 270.49 лв. за периода от 17.05.2008 г. до 04.09.2008 г. и по щета № 0300-03-030000321800002506 – сумата 1 954.27 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба и разноски по делото в размер на 2 966 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Според касатора, въззивният съд неправилно е приел, че е налице непозволено увреждане, в резултат на противоправното поведение на водача на медицинския автомобил, застрахован при „Д.-ОЗ” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че решаващият състав не е преценил изцяло заключението на тричленната автотехническа експертиза, а от друга страна не е направил разграничение между задълженията на водачите на МПС със специален режим на движение, които могат да преминават на забраняващ сигнал на светофара, след като намалят скоростта достатъчно, за да извършат това по безопасен начин/ чл.92 ЗДвП и чл.159, ППЗвП/ и задълженията на водачите на всички останали МПС, които са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване на линейката/ чл.104, ал.1 ЗДвП/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани съответно с предпоставките за отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, разрешен в противоречие с ППВС № 7/1959 г. и с прилагане на разпоредбата на чл.235 и чл.236 ГПК, разрешен в отклонение от ППВС № 1/1953 г.
Ответникът по касация – ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, както и основателността на жалбата. По съображения в писмен отговор моли да се остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установено наличието на договори за имуществено застраховане между ищцовото застрахователно дружество и дружества –собственици на увредените, в резултат на настъпило на 09.09.2003 г. ПТП, леки автомобили, както и изплащането на дължимите обезщетения за причинените на застрахованите имущества щети, а от друга страна, е прието за установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и соченото за делинквент лице – К. Ц., водач на линейка.
По отношение на основния спорен въпрос – налице ли е вина на водача на специализирания автомобил за процесното ПТП, въззивният съд, след преценка на събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства и заключението на тричленната автотехническа експертиза е приел, че К. Ц. виновно е причинил произшествието. Този извод е основан и на липсата на законово предвидено безусловно предимство на автомобилите със специален режим на движение. Предвидената възможност за несъобразяване на съответните правила за движение при управление на такъв автомобил е ограничена от задължението за несъздаване на опасност за другите участници в движението. Прието е, че такава опасност в случая е била налице, след като линейката преминава през кръстовище на червен сигнал на светофара и без видимост върху цялото пътно платно, нейният водач е следвало да намали скоростта до предели да спре, за да предотврати сблъсъка с идващ отдясно автомобил. Въззивният съд е преценил като частично основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.”Волво С 60” – С. М., в размер на 1/3, който макар и да не е имал оптическа възможност за възприеме навлизащата в кръстовището линейка, е следвало да се съобрази със звуковия сигнал и да намали скоростта, като осигури преминаването на линейката. С оглед на това е намалил претендираното от суброгиралия се застраховател обезщетение по първата щета – от 38 069.61 лв. на 25 379.74 лева.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставеният материалноправен въпрос, свързан с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, безспорно е значим за изхода на делото. Същевременно обаче произнасянето на решаващия съдебен състав по този въпрос не е обусловено от неправилно тълкуване на чл.45 ЗЗД, а е в резултат на осъществена същинска правораздавателна дейност и на вътрешното убеждение на съда относно доказаните правнорелевантни факти, въз основа на които е постановен обжалвания съдебен акт. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция не може да бъде предмет на разглеждане в стадия по селекция на касационните жалби, а от друга страна липсва припокриване между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните постановки по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция за мотивиране на решението, то в случая липсват данни за отклонение от постановената по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на ВКС, надлежно публикувана. Цитираното от касатора ППВС № 1/1953 г. не следва да се преценява, с оглед променената характеристика на въззивното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1671 от 02.11.2011 г. по т.д.№ 1567/2011 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: