О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
С. 18.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1403 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от К. С. и Ж. С.-двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адвокат И. и от В. К. Д. от [населено място] чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 869 от 31.05.12г. по в.гр.д.№ 337/12г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 21.07.11г.по гр.д.№ 12485/09г. на СГС в следните части:
– в частта,в която В. К. Д. е осъдена да заплати на К. Щ. С. и Ж. К. С.,на основание чл.34,вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата над 12 466.85лв.,ведно със законната лихва считано от 16.09.09г. и вместо това е постановил друго с което е отхвърлил този иск за разликата до присъдените 24 933.70лв.,
– в частта,в която В. К. Д. е осъдена да заплати на К. Щ. С. и Ж. К. С.,на основание чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД сумата над 1 246.50лв.,ведно със законната лихва считано от 16.12.09г. и вместо това е постановил друго с което е отхвърлил този иск за разликата до присъдените 26 500лв.,а в останалата му част е потвърдил решението на СГС и е присъдил следващите се разноски.
К. К. С. и Ж. С. се позовават на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като основание за допустимост на подадената касационна жалба по поставени два въпроса: 1.При доказване,че купувачът е платил при покупката на недвижим имот повече пари от посочените в нотариалния акт,при обезсилване на последния продавачът дължи ли връщане на разликата.Не следва ли винаги когато е установено,че е платено нещо без правно основание – то да бъде върнато? и 2.При договорен между страните размер на капаро/в случая левова равностой-ност на 13 250 щатски долара/ може ли съда произволно да го намалява/ на 1 246.50лв., представляваща 10% от посочената в нотариалния акт цена?/
К. В. К. Д. обжалва въззивния акт в частта, в която не е уважено възражението й за изтекла погасителна давност. Като разрешен в противоречие с Постановление №1 от 28.05.79г. поставя въпроса за правната квалификация на предявения иск,който счита, че е от съществено значение за определяне на началния момент на погасителната давност.В. съд е приел,че правното основание на предявения иск е чл.55 ал.1 т.3 от ЗЗД/даденото е с основание,което е отпаднало с обратна сила,при което давността тече от датата на отпадане на основанието/, вместо приетото от първоинстанционния съд чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД /начална липса на основание,при която давността тече от датата на имущественото разместване/. Като обуславящ изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поставя и въпроса за правното значение на отмяната на ? ид.ч.от нотариалния акт, обективиращ сделката за покупко-продажба и какво е положението на останалата 1/2ид.ч., доколкото отменителното основание касае и двете.
Постъпил е отговор само от В. К. Д.,с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената от К. С. и Ж. С. касационна жалба. Всяка страна претендира направените разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Ищците са предявили иск срещу ответницата за осъждането й да им заплати сумата от 135 000лв.,претендирана като платена без основание цена за апартамент с площ от 96кв.м.,находящ се на първия етаж от жилищна сграда в [населено място] [улица] и сумата от 26 500лв., представляваща двоен размер на даден задатък,уговорен в чл.6,във вр.с чл.2 от сключен между страните на 29.07.1999г. предварителен договор.По делото не е имало спор,че с посочения договор страните са постигнали съгласие за покупко-продажба на два апартамента,два гаража и 1/2ид.ч.от дворното място,в което те са били построени за общата сума от 135 000 щатски долара,като не е конкретизирана цената на всеки един от недвижи-мите имоти. Доказателства за заплащане са представени за 35 000 щатски долара/няма за останалите 100 000/.Сделката,за която е сключен предвари-телния договор е реализирана на 20.04.2000г.с н.а.№174 д.199/00г.В последния като продажна цена за процесния апартамент е посочена сумата от 24 933.70лв.,а за втория апартамент – 64 562.80лв.Междувременно – с влязло в сила на 30.10.08г. решение на САС по гр.д.№ 1499/07г.- е признато за установено по отношение на страните по настоящето дело,че договорът от 6.09.91г., с който продавачката по сключения предварителен договор се е легитимирала като собственик на процесния апартамент, е нищожен като сключен при липса на съгласие.Със същото решение е отменен н.а.№174 д.199/2000г. до размер 1/2ид.ч.от процесния имот по реда на чл.431 от ГПК/отм./ и по отношение на настоящите ищци е уважен установителен иск за собственост за същата1/2ид.ч.в полза на трето лице.
При тези факти,за да постанови акта си, въззивният съд е приел, че правното основание на предявения иск е чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД.Като е съобразил,че сключеният с несобственик договор за покупка на недвижим имот не е нищожен и продължава да е действителен до развалянето му по съдебен ред, е счел за спорен въпроса – дали в случая е налице отпаднало основание/тъй като не е бил предявен изричен иск за разваляне на договора/.В. съд като се е позовал на съдебна практика,съгласно която – при евикция договорът за продажба следва да се счита развален с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване на купувача и в тези случаи не е необходимо да се предявява иск по чл.189 от ЗЗД,е приел, че в случая ефектът на евикцията е настъпил с влизане на решението на САС по гр.д.№ 1499/07г.,но само по отношение на 1/2ид.ч.от имота.За остана-лата 1/2ид.ч.,тъй като правото на собственост на ищците не е отречено и не би могло да се изисква те да бъдат реално отстранени от жилището, последиците на евикцията не са настъпили.Затова договорът за продажба следва да се счита развален за 1/2ид.ч.и съответно за нея се дължи връщане на платеното.Спорен е бил и размера на платената стойност.Поради липса на други доказателства – съдът е възприел продажната цена по нотариалния акт/официален свидетелстващ документ за волята на страните/.Присъдил е половината от нея- 12 466.85лв.Относно задатъка, тъй като в предварителния договор той е уговорен в размер на10%,но от цялата продажна цена,която се отнася до 2 апартамента,2 гаража и ? ид.ч.от дворното място,а в случая претенцията касае само единия от апартаментите – е присъдил двойния размер на сумата 1 246.50лв. /която е 10% от приетата като платена стойност от 12 466.85лв./.По отношение на давността съдът,позовавайки се на Постановление №1 от 28.05.79г.,е приел, че тече от влизане в сила на решението за евикцията – 30.10.08г.
При тези факти и така изложените мотиви от въззивиня съд, настоящият съдебен състав намира,че поставените от касаторите К. С. и Ж. С. въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост съгласно дадените указания с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така защото те са свързани с изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт и доколкото касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства – съставляват основания по чл.281 т.3 от ГПК,които могат да бъдат обсъждани,след и само ако бъде допуснато касационно обжалване. Съдържанието на първият поставен от касатора въпрос- дали при отмяната на акта, продавачът дължи връщане на разликата,ако се докаже,че купувачът е платил при покупката на недвижим имот повече пари от посочените в нотариалния акт – изисква доказване,че е платена по-голяма цена от посочената в акта.В случая подобно доказване не е направено./Както вече беше посочено по-горе съдът е приел,че от общо уговорената за всички имоти сума от 135 000 щатски долара по делото е за доказано реално плащане на 35 000щатски долара,като не са представени доказателства за останалите 100 000лв. Освен това тези 35 000 щатски долара са заплатени за два апартамента,2 гаража и 1/2ид.ч.от дворното място,без да е ясно каква част от тях са за процесния апартамент от 96 кв.м.,находящ се на етаж първи/.Настоящата инстанция – във фазата по допустимост не преценя правилността на изводите на въззивния съд и не обсъжда ангажираните по делото доказателства. Последното се отнася и до втория поставен от касаторите въпрос, касаещ възможността на съда да намалява уговорен от страните размер на задатък.Доколкото задатъкът е форма на договорна отговорност за неизправната страна,произтичаща от неизпълнение на поетите задължения, за да се извърши проверка на начина,по който съдът е определил дължимия размер, се изисква преценка дали страната е неизправна и доколко не са изпълнени поетите задължения.Подобна преценка настоящият състав в тази фази по допустимост не може да извършва.
Касационно обжалване не следва бъде допуснато и по касационната жалба на В. К. Д..Дадената от въззивния съд правна квалификация е съобразена с обстоятелствената част,петитума на исковата молба и установените факти.Доколкото сделката между страните досежно процесния имот е била сключена не при начална липса на основание,а при отпаднало с обратна сила основание /защото сключеният с несобственик договор за покупка на недвижим имот не е нищожен и продължава да е действителен до развалянето му по съдебен ред/,точната правна квалифи-кация на иска е чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД.Давността в тази хипотеза тече от отпадане на основанието/съгласно Постановление №1/79г./ и в този смисъл поставеният от касаторката въпрос за началния момент на давността е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна прак-тика. На втория поставен въпрос за правното значение на отмяната на ? ид.ч. от нотариалния акт, обективиращ сделката за покупко-продажба и за положението на останалата 1/2ид.ч.- отговорът е даден във въззивния акт.
С оглед направеното искане,изходът от спора и на основание чл.78 ал.2 от ГПК – ответната страна има право да получи установените от нея като направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 780лв. /от които 30лв. са за държавна такса и 750лв.за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 5.11.12г./
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 869 от 31.05.12г. по в.гр.д.№ 337/12г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. С. и Ж. С. двамата със съдебен адрес:гр.С. [улица] ап.1 адвокат И. да заплатят на В. К. Д. от [населено място] [улица] ап.1 сумата от 750лв./седемстотин и петдесет лева/,представляваща направените пред касационната инстанция разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: