О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 12.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1607 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ню Лайф Проджект” ООД (н.), [населено място] срещу решение № 49/22.03.2018г. по в.т.д.н. № 399/2017г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2017г. по т.д.н. № 128/2016г. на Великотърновския окръжен съд, с което на основание чл.630, ал.2 ТЗ касаторът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му, лишен е от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът „КТБ“ АД (н.), [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Ответникът „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс” ООД, [населено място], САЩ изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искането по чл.630, ал.2 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ню Лайф Проджект” ООД е подадено от активно легитимирано лице – кредитор. Позовавайки се на заключението на вещото лице по проведената съдебно – икономическа експертиза, е счел, че финансовото състояние на длъжника е влошено за продължителен период, включително преди началната дата на неплатежоспособността: длъжникът не притежава краткотрайни активи, няма материални запаси, няма вземания към длъжници, наличните му към 2016 г. парични средства са в размер на 2 000 лв., а коефициентите му на обща, бърза и незабавна ликвидност за целия изследван период от 2012 г. до 2016 г. са под единица. Констатирал е, че търговската дейност на дружеството е осъществявана до 2015г. чрез собствения му търговски обект – хотел с ресторант в [населено място]; върху хотела е учредена договорна ипотека в полза на „КТБ” АД (н.) и по отношение на същия се осъществява принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че със сумата, получена от публичната продан на хотела, привилегированият кредитор „КТБ” АД (н.) няма да се удовлетвори напълно, тъй като вземанията му надвишават по размер стойността на имота, както и са налице претенции от други кредитори, предявили вземанията си в производството по несъстоятелност. Установил е, че с договор от 13.07.2015г. хотелът е отдаден под наем от длъжника на „Априлци Холидейс 2015” ООД при наемна цена от 800 лв. месечно през първите месеци и 1 200 лв. през следващите месеци. С оглед договорената наемна цена и обстоятелството, че договорът е сключен между свързани лица, съгласно вписвания в Търговския регистър и удостоверения за родствени връзки, решаващият съд е достигнал до извода, че договорът за наем не е в полза на масата на несъстоятелността – кредиторите не могат да се удовлетворят от наема, както и не могат да се покрият разходите на производството по несъстоятелност. Счел е, че длъжникът не може да извършва търговска дейност предвид дерегистрирането му по ЗДДС, както и че дейността му се извършва от наемателя „Априлци Холидейс 2015” ООД, който с договор от 25.05.2016г. е закупил и оборудването на хотела. Въззивният съд е заключил, че продължаването на дейността на „Ню Лайф Проджект” ООД би увредила масата на несъстоятелността, налице е настъпила увреда и възможност за бъдеща такава. С оглед на това е приел, че са налице предпоставките по чл.630, ал.2 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване дейността на предприятието му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на касатора, изложени в касационната жалба за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Според чл.280, ал.2, предл.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „По направено искане по чл.630, ал.2 ТЗ и при депозиран оздравителен план следва ли съдът първо да се произнесе по приемането на плана?“; 2. „В производството по обжалване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ има ли въззивният съд правомощието да обсъжда съответствието на плана с изискванията на чл.700, ал.1 ТЗ?”; 3. „Следва ли въззивният съд да анализира целесъобразността на депозиран оздравителен план?”; 4. „Следва ли въззивният съд да вземе предвид изготвянето на оздравителен план като потвърждение на стремежа на органа на длъжника да предприеме реални действия за оздравяването на предприятието?”; 5. „Следва ли съдът по свой почин да установи дали е налице основанието за приложението на чл.630, ал.2 ТЗ, като назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да анализира тези въпроси и да вземе предвид актуални икономически данни след датата на откриването на производството по несъстоятелност?”; 6. „Следва ли въззивният съд да установи обективното икономическо състояние на дружеството при искане по чл.630, ал.2 ТЗ?”; 7. „Относими ли са събраните в първата фаза на несъстоятелността доказателства относно неплатежоспособността на дружеството към направеното искане по реда на чл.630, ал.2 ТЗ?“; 8. „Допустимо доказателствено средство ли са частните експертни заключения в гражданския процес?“. По първия въпрос допускането на касационно обжалване основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По останалите въпроси твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на т.10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, V г.о.
Така формулирани въпросите нямат характеристиката на обуславящи правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите четири въпроса представляват оплакване за неправилност на съдебния акт поради необоснованост; отговорът на пети, шести и седми въпрос зависи от възприемането на фактическата обстановка и обсъждане на събраните доказателства, докато осмият въпрос е теоретичен и не е отнесен към мотивите на решението. С оглед на изложеното поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че е изпълнено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не са налице поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 44/27.05.2014г. по т.д. № 3286/2013г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/21.01.2014г. по т.д. № 1058/2012г. на ВКС, I т.о., разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ урежда две самостоятелни хипотези на обявяване на длъжника в несъстоятелност, с прекратяване на дейността му: едновременно с откриване на производство по несъстоятелност и след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но не по – късно от изтичане на срока по чл.698 ТЗ. И в двата случая законодателят изрично е предвидил искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, НАП и кредитор. В разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ е регламентирана и основната предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му: когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, въз основа на критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда. Същевременно обявяването в несъстоятелност лишава кредиторите, а и длъжника от възможността за оздравяване, която е от съществен интерес за всяка от страните. В този смисъл законодателят изрично е предвидил заявена субективна преценка за наличие на предпоставките по чл.630, ал.2 ТЗ от длъжника, ликвидатора, синдика, НАП или кредитора. Изрична е и разпоредбата на чл.697, ал.3 ТЗ, съгласно която в случаите по чл.630, ал.2 ТЗ не може да се предлага план за оздравяване. Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС. Относно наличието на процесуалноправната предпоставка въззивният съд е съобразил, че искането по чл.630, ал.2 ТЗ изхожда от процесуално легитимирано лице по смисъла на тази разпоредба. Извод за наличие на материалноправната предпоставка е направил от данните, съдържащи се в заключението на вещото лице по проведената съдебно – икономическа експертиза, в тази връзка с оглед установяване на обективното финансово – икономическо състояние е обсъдил и сключените от длъжника с „Априлци Холидейс 2015” ООД договор за наем на търговски обект – хотел с ресторант и договор за продажба на движими вещи – хотелски инвентар.
В съответствие с постоянната практика на ВКС са и процесуалните действия на въззивния съд. По смисъла на решение № 153/23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, I т.о., решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, I т.о., решение № 199/08.11.2013г. по т.д. № 1819/2013г. на ВКС, II т.о., преклузията на чл.266, ал.1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелност, с оглед нуждата в това производство да бъде съобразена динамиката в търговските отношения. Със специалната норма на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е засилено служебното начало, като е предоставена възможност на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за делото, която норма се прилага и за двете съдебни инстанции. Доколкото в хода на въззивното производство касаторът не е релевирал доводи и възражения във връзка с установеното от заключението по проведената съдебно – счетоводна експертиза, нито е твърдял, че след постановяване на първоинстанционния акт са настъпили факти, които следва да бъдат съобразени при преценката на неговото икономическо състояние, за въззивния съд не е съществувало основание да предприеме действия за служебно събиране на доказателства.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/22.03.2018г. по в.т.д.н. № 399/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.