О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София,04.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№748 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка” АД, гр. София, срещу решение №2452 от 23.10.2018г. по т.д.№2893/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение от 20.02.2018г. по т.д. №2573/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VІ- 8 състав, с което е оставена без уважение молбата на банката за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност на „Сигнус БГ 4“ ЕООД /н/, гр. София.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че предплатената сума за разноски не се включва в масата на несъстоятелността и не става част от имуществото на длъжника. Според касатора предплатената сума като вземане на длъжника по негова банкова сметка, независимо от нейното предназначение, се явява част от имуществото на длъжника, която не е била налична преди постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Поради това счита, че в случая е приложима възможността за възобновяване по реда на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, обусловили изхода на спора: „1.Имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, трябва ли да бъдат придобити само в резултат на продължената търговска дейност на длъжника, за да бъдат третирани като имуществени права по чл.614 ал.1 т.2 от ТЗ и допустими ли са и други начини за придобиване на имуществени права след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, несвързани с продължаване на търговската дейност на длъжника? 2. Предплатените разноски по чл. 629б от ТЗ и чл.632 ал.1 от ТЗ представляват ли част от масата на несъстоятелността и наличната сума по сметките на длъжника, формирана от предплатени разноски, може ли да бъде определена като новооткрито имущество на длъжника по смисъла на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът „Сигнус БГ 4“ ЕООД /н/, гр. София, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №1450/12.08.2016г. по т.д.№2573/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, потвърдено с решение №2411/15.12.2016г. по т.д. №4779/2016г. на Софийски апелативен съд, е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ производството по несъстоятелност на „Сигнус БГ 4“ ЕООД /н/, гр. София, и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. С молба вх.№108042/17.08.2016г., кредиторът „Обединена българска банка” АД, гр.София, е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл.744, ал.1, т.2 от ТЗ, тъй като е открито имущество на длъжника, различно от това, обсъдено с решението на съда по чл.632 от ТЗ. С молба са представени доказателства, че на 17.08.2016г., след постановяване на решението на съда по чл.632 ал.4 от ТЗ, от банката е преведена по сметка на длъжника сума в размер на 5 000 лева за разноски в производството по несъстоятелност.
За да потвърди постановения от първоинстанционния съд отказ за възобновяване на производството по несъстоятелност, съставът на въззивния съд е достигнал до извода, че молителят не представя доказателства за наличието на предпоставките по чл.744, ал.1 от ТЗ, а именно – наличието на освободени заделени суми или откриване на неизвестно към момента на прекратяването имущество. Изложени са съображения, че предплатената от кредитора сума за разноски по водене на производството по несъстоятелност не може да бъде определена като новооткрито имущество на длъжника по смисъла на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза първият формулиран от касатора въпрос не кореспондира на решаващите правни доводи на въззивната инстанция и съответно не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът е поставен абстрактно и без връзка с конкретните съображения на въззивния съд, че предплатената от кредитора сума за разноски по водене на производството по несъстоятелност не може да бъде определена като новооткрито имущество на длъжника по смисъла на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ. Поради отсъствие на надлежно въведена обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне по доводите на касатора по посочените от него допълнителни предпоставки.
Вторият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не е налице релевираната допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на законова разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. По приложението на чл.744 от ТЗ и съдържанието на понятието новооткрито имущество е формирана практика с решение №826 от 29.12.2005г. по т.д.№537/2005г. на ВКС, І т.о., която настоящият състав изцяло споделя. В същото е прието, че предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ е откриване на имущество на несъстоятелния длъжник, което е различно от това, което е било предмет на преценка в първата фаза на производството, приключила с решение по чл.632 от ТЗ. Възможността кредитор или длъжникът да предплати разноските по производството след възобновяването му не е самостоятелно основание за възобновяване, а кумулативно дадена предпоставка за решението по чл.744 от ТЗ, в случаите, в които новото имущество не е достатъчно за покриване на разноските по производството. Постановеното от въззивния съд решение е изцяло съобразено с практиката на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2452 от 23.10.2018г. по т.д.№2893/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.