О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№494
София, 15.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 76 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. , гр. С. чрез процесуалния пълномощник адв. И. Ш. срещу въззивно решение от 24.09.2009 г. по в. гр. д. № 1834/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.08.2004 г. по гр. д. № 7477/2000 г. на Софийски районен съд. С последното решаващият съд е отхвърлил поради неоснователност предявеният от “С” А. , гр. С. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу “Б” АД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на § 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА , който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 34/31.01.2002 г. по гр. д. № 405/2001 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 205/08.07.1999 г. по гр. д. № 64/69 г. на ВКС, 5 чл. състав; Решение № 232.04.2009 г. по. гр. д. № 6351/2007 г. на ВКС; Решение № 1253/30.12.2008 г. по гр. д. № 3541/2007 г. на ВКС, ГК; Решение № 1309/19.07.2002 г. по гр. д. № 1377/2001 г. на ВКС, ГК.
Ответникът по касационната жалба – “Б” А. чрез процесуалните си пълномощници е изразил становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят е не е посочил кой според него е конкретният правен въпросът, по който въззивният съд в своето решение се е отклонил от практиката на ВКС, но предвид разрешенията дадени в цитираната практика на ВКС би могло да се приеме, че общо той е свързан с приложението на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и ал. 2 на същия законов регламент.
Според изложението, въззивната инстанция неправилно е приела, че за ищеца не е налице принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти, тъй като към момента на влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, имотите били включени в уставния фонд на поделение “Търговска база”. Жалбоподателят счита, че това последно обстоятелство е останало недоказано, макар че по делото имало достатъчно доказателства за да се обоснове извод за това, че процесните недвижими имоти съставлявали общинска инфраструктура с местно значение за търговско, битово и комунално обслужване на населението на общината, поради което неправилно и в противоречие с изброената практика на ВКС спорът бил разрешен чрез отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Посочва се, че ал. 2 на цитирания текст има материалноправен характер и след като според него не е придадено обратно действие на нормата, то тя не би могла да се прилага и да преурежда вече уредени правни последици.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. В случая, не е налице отклонение от формираната съдебна практика по приложението на § 7, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗМСМА. Затова и настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Искането на касатора, както беше вече отбелязано, е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивния съд относно установяването съществуването на твърдяно право е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано и становището за недоказаност на твърдяното от ищеца право по ревандикационния иск. В тази връзка, касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия. Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази, че част от представената от касатора съдебна практика принципно касае приложението на § 7, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, но дадените разрешения по цитираните дела са свързани с различни правни хипотези, свързани с преценка действието и на други нормативни актове, освен визираните по-горе, както и с разпределението на доказателствената тежест. Затова не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се изгради извод за противоречиво разрешаване на общо формулирания от жалбоподателя правен въпрос за приложението на § 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 24.09.2009 г. по гр. д. № 1834/2005 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: