О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№495
Гр. София 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 457/2010 г.
Производството е по чл.274, ал. 3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. Ц. от[населено място] срещу определение № 5523 от 14.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 3960/2010 г. на С. градски съд, административно отделение, трети „в” състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу решението /с характер на определение в тази му част/ от 29.10.2009 г. по гр.д.№2508/2007 г. на С. районен съд, 31-ви състав за прекратяване на производството по предявените искове за прогласяване недействителността на договори за дарение, обективирани в нотариален акт № 95, т.30, нот.дело № 5709/1993 г. и нотариален акт № 96, т.30, нот.дело № 5110/1993 г. Частната касационна жалба е насочена и срещу онази част от въззивното определение, с което след като е отменено първоинстанционното решение / с характер на определение и в тази му част /за прекратяване на производството по делото по иск за признаване за установено право на собственост на по ? идеална част от описаните недвижими имоти, делото е върнато на С. районен съд за произнасяне по реда на чл.192, ал. 2 ГПК /отм./ съобразно мотивите на въззивното определение.
Поддържа се, че градският съд се е произнесъл по възражението на ищеца /жалбоподател/ за нищожност на нотариалните актове, но само в частта, с която последният се е позовал на 76 ЗН, като не са дадени указания на С. районен съд за да се произнесе по възражението за нищожност по чл.484, ал.1, т.3 ГПК /отм./. По отношение на втората част на обжалваното определение се твърди, че неправилно градският съд приел, че е бил предявен отрицателен установителен иск и са дадени указания за „поправка” на допусната грешка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, тъй като съгласно т.4 на исковата молба и молбата от 19.03.2007 г. било видно, че е предявен положителен установителен иск за определяне на дял от процесните имоти. Иска се отмяна на определението и делото да се върне на районния съд за произнасяне по възражението за нищожност на нотариалните актове и по положителния установителен иск за определяне на дял от процесните имоти.
Ответникът по частната касационна жалба Б. С. Ц. от[населено място] е на становище, че същата е недопустима в частта срещу въззивното определение, с която градският съд „връща делото на СРС за произнасяне по реда на чл.192, ал. 2 ГПК /отм./” и неоснователна в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която е потвърдено определението на С. районен съд за прекратяване на производството по исковете за относителна недействителност на договорите за дарение, предмет на нотариални актове №№ 96 и 95 по нот.дела №№ 5709 и 5710/1993 г., определението на въззивната инстанция ще подлежи на факултативно касационно обжалване съгласно чл.274, ал. 3, т.1 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението в тази му част, ВКС, ІІ г.о. взе предвид следното:
За да потвърди определението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че ищецът /частен жалбоподател/ не е активно процесуално легитимиран да претендира относителната недействителност на двата договора за дарение с иск по чл.76 ЗН, тъй като не поддържа да е сънаследник с прехвърлителя по тези сделки-С. Ц., а напротив-твърди, че прехвърлителят е негов наследодател. Прието е, че с договорите не е извършено разпореждане с наследствен дял на неговия наследодател или на К. И. Ц. от страна на друг сънаследник, а извършено приживе от наследодателя му С. Б. Ц. дарение. По тези сделки, според въззивния съд, ищецът /частен жалбоподател/ се явява трето лице, не е съделител или сънаследник по отношение наследството на починалата през 1981 г. Н. Б. и дали даренията го засягат като законен наследник с право на запазен дял би било предмет на евентуално искане за възстановяване на запазена част от наследството, каквото е заявено и прието за разглеждане в делбеното производство по гр.д.№ 2061/94 г. на СРС, 57-ми състав. Градският съд е приел, че по доводите за нарушение на чл.484, ал. 1, б.”в” ГПК /отм./ погрешно е бил посочен чл.588, ал.1, т.3 ГПК, който е със същата редакция/, в мотивите на първоинстанционното решение няма произнасяне и затова тези искания не се предмет на частното въззивно производство.
В частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството по исковете за недействителност на договорите за дарение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С частната касационна жалба не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1 т. 1 ГПК, на която да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправни въпроси. Жалбоподателят не се позовава на влезли в сила решения или определения на съдилищата по граждански дела, в т.ч. и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл.280, ал.1, т. 2 ГПК/. На последно място, липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, каквато би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало да отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
В частта, с която се атакува определението на въззивния съд, с което след отмяната на по определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото по иск за признаване за установено правото на собственост на по ? идеална част от описаните недвижими имоти, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд преди промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск /чл.253 ГПК/. Това са определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и предвидените в изрично посочените в закона случаи.
Определението, с което се отменя определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявения иск за признаване право на собственост на ? идеална част от наследството и делото се връща на същия съд с указания: най-напред за преценка и произнасяне по реда на чл.192, ал. 2 ГПК /отм./ относно отстраняване на противоречие между диспозитива и мотивите на прекратителното определение, а след това – за произнасяне по исковете по т.т.1 и 4 от исковата молба, след преценка на тяхната допустимост, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено, че подлежи на обжалване с частна жалба. С оглед изхода на делото пред тази инстанция, частният жалбоподател дължи на ответника разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5523 от 14.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 3960/2010 г. на С. градски съд, административно отделение, трети „в” състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на И. С. Ц. от [населено място] срещу решението /с характер на определение/ от 29.10.2009 г. по гр.д.№ 2508/2007 г. на С. районен съд, 31-ви състав за прекратяване на производството по исковете за прогласяване за недействителни договорите за дарение по нотариални актове № 95, т.30, нот.дело № 5709/1993 г. и № 96, т.30, нот.дело № 5710/1993 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. С. Ц. от[населено място] срещу определение № 5523 от 14.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 3960/2010 г. на С. градски съд, административно отделение, трети „в” състав, в частта, с която след като е отменено определението от 29.10.2009 г,. делото е върнато на последния за произнасяне по реда на чл.192, ал. 2 ГПК /отм./ съобразно мотивите на определението.
ОСЪЖДА И. С. Ц. да заплати на Б. С. Ц. сумата 250 /двеста и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
В частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определението на С. градски съд, настоящото определение е окончателно, а в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. С. Ц., определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: