О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 20.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1243/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№5281/21.02.2017 г., подадена от адв. П. Н. – процесуален представител на ищеца К. М. М. от [населено място], против определение №364/08.02.2017 г. по гр.д.№1867/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение, молба, вх.№34888/16.12.2016 г. за допълване на постановеното по делото решение №1426/16.11.2016 г. в частта му за разноските, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че производството е образувано по въззивна жалба от ищеца и ответника, срещу постановеното решение на Варненския районен съд, като съставът на Варненския окръжен съд се е произнесъл, като оставил без уважение и двете въззивни жалби, потвърждавайки първоинстанционния съдебен акт, без да присъди разноски. Позовавайки се на разпоредбата на чл.81 ГПК е прието, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл.80 ГПК страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Прието е също така, че когато извършването на разноски е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановено по правилата на чл.78 ГПК.
С оглед конкретното производство съдът е установил, че адвокат П. Н., както с въззивната, така и с депозирания отговор по въззивната жалба на ответника по исковата молба, е формулирал искане за присъждане на сторените разноски в производството пред окръжния съд, като е приложил списък в срока по чл.80 ГПК, а пред първата съдебна инстанция е представен договор за безплатна правна защита и съдействие, от който е видно, че извършената безплатна адвокатска услуга е на близък на адвоката, съобразно чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. И легитимиран да претендира разноски е самият процесуален представител, като искането се явява доказано по размер, който се определя съобразно минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед обстоятелството, че и двете страни за подали въззивни жалби, които са оставени изцяло без уважение и решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е потвърдено, окръжният съд е стигнал до извод, че всяка от страните понася разноските, които е направила пред въззивната инстанция и те не се присъждат с решението.
Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. П. Н. – процесуален представител на ищеца К. М., с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че Прокуратурата на Република България дължи разноски на подзащитния му за въззивното производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Позовава се на определение №553/13.7.2010 г. по т.д.№396/2010 г. на ВКС, т.к., II т.о.
Ответникът по частната жалба – Прокуратура на Република България, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е изцяло неоснователна, по следните съображения:
Изводите на Варненския окръжен съд са правилни. Обжалваното определение е изцяло в съответствие с изхода от материалноправния спор пред въззивната инстанция. Цитираното от частния жалбоподател определение на ВКС, т.к., не кореспондира с данните по настоящото дело. Частният жалбоподател в настоящото производство е обжалвал решението на първоинстанционния съд в частта, с която претенцията му е отхвърлена за сумата 13500 лева, а обжалваната от ответника по исковата молба част е за присъдената сума от 1500 лева, която е значително по-малка по размер.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №364/08.02.2017 г. по гр.д.№1867/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: