2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 22.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4424 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. Т. срещу определение от 07.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5268/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от него частна касационна жалба с вх. № 57389/28.05.2012 г.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се изтъква, че жалбоподателят представил всичко необходимо по делото за предоставяне на исканата правна помощ, която му е необходима, тъй като няма средства, тежко болен е и му е невъзможно да се защитава съгласно законите.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение от 07.05.2013 г., СГС е приел, че предоставянето на поисканата от жалбоподателя правна помощ за отстраняване на нередовностите на частната му касационна жалба с вх. № 57389/28.05.2012 г., е безпредметно и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тази правна помощ би донесла на жалбоподателя по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП. В тази връзка съдът е посочил, че с въззивно определение от 10.04.2012 г., срещу което е подадена частната касационна жалба с вх. № 57389/28.05.2012 г., е потвърдено първоинстанционно разпореждане от 15.03.2012 г. по гр. дело № 39243/2011 г. на Софийския районен съд (СРС). Прието е и че с това разпореждане от 15.03.2012 г. е върната друга частна жалба с вх. № 1051719/06.12.2011 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане от 30.11.2011 г. на СРС, с което е оставено без движение първоинстанционното производство, довело впоследствие – поради неизпълнение на дадените указания, и до прекратяване на първоинстанционното производство с определение от 15.03.2012 г. на СРС. Въззивният съд е изтъкнал, че това прекратително определение от 15.03.2012 г. е вече отменено с определение от 25.01.2013 г., постановено от въззивния съд по същото частно гр. дело № 5268/2012 г. Посочил е и че жалбоподателят може да направи ново искане за предоставяне на правна помощ пред първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение от 07.05.2013 г. на СГС е правилно, а така изложените мотиви към него – обосновани и законосъобразни. След като с определението си от 25.01.2013 г. въззивният съд е отменил прекратителното определение от 15.03.2012 г. на първоинстанционния съд и е постановил, след приключване на производството по подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 57389/28.05.2012 г., делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания, то по-нататъшното развитие на първоинстанционното производство вече не е преградено. Поради това, върнатата с разпореждането от 15.03.2012 г. на СРС, частна жалба с вх. № 1051719/06.12.2011 г., подадена срещу неговото разпореждане от 30.11.2011 г., с което е оставено без движение първоинстанционното производство, остава без предмет. От това следва, че независимо какъв ще бъде изходът от производството по частната касационна жалба с вх. № 57389/28.05.2012 г., подадена срещу въззивното определение от 10.04.2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 15.03.2012 г. за връщането на частната жалба с вх. № 1051719/06.12.2011 г., процесуалноправното положение на жалбоподателя-ищец няма да се промени. При това положение, поисканата от последния правна помощ, във връзка с отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, не би му донесла полза по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП, както правилно е прието и в мотивите към обжалваното определение.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 07.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5268/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.