Определение №495 от 30.12.2008 по ч.пр. дело №2309/2309 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 495
 
София, 30 . ДЕКЕМВРИ 2008 г.
 
 
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Таня Митова
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Борислав Белазелков
                                                                        Мария Иванова
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2309 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е решението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 25.09.2008 г. по гр.д. № 4318/2007 в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение по възражението за прихващане със сумата 3.249 лева – обезщетение за повреди на имота.
Недоволни от решението са жалбоподателите М. И. С. и Й. М. Д. , които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че касационната жалба срещу въззивно решение по възражението за прихващане със сумата 3.249 лева – обезщетение за повреди на имота е допустима, тъй като съгласно § 2, ал. 3 ПЗР ГПК е запазен само старият ред за разглеждане на касационните жалби, но не и ограничението за касационно обжалване според обжалваемия интерес.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от касационен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от друг състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалването определение, съдът е приел, че обжалваемостта на въззивното решение се определя от процесуалния закон, който е бел в сила при постановяването му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно съдът е приел, че новият процесуален закон преурежда заварените процесуални правоотношения, само ако това е изрично уредено в преходните правила. Въззивното решение е постановено на 29.06.2007 г. и възможността за неговото обжалване с касационна жалба се урежда от закона, който е действал тогава. Касационното обжалване по новия ГПК е приложимо към въззивните решения, постановени при действието на стария ГПК, когато касационната жалба е подадена след 01.03.2008 г., но това се отнася само до основанията за допускане на касационното обжалване. Възможността за обжалване на въззивните решения във всички случаи се определя от закона, който е действал при постановяването им, тъй като влязлото в сила като необжалваемо въззивно решение не може да стане обжалваемо с последваща промяна на процесуалния закон.
В § 2, ал. 3 ПЗР ГПК е уредена не възможността за касационно обжалване, а редът за разглеждане на касационните жалби.
Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 25.09.2008 г. по гр.д. № 4318/2007.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top