4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№495
С..28.06.20120 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 163/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. М. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1801 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 2014/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1122 от 28.02.2011 г. по гр.д.№ 4669/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място], иск за заплащане, на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.04.2009 г., за разликата над 6 000 лв. до 30 000 лв.
К. поддържа основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски. Поддържат се доводи за нарушаване на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и значително занижаване на размера на неимуществените вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложение на чл.52 ЗЗД, в отклонение от практиката на ВКС, ТК – решение № 749/05.12.2008 г., като алтернативно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, касаторът счита, че по приложението на принципа за справедливост е налице противоречива съдебна практика, с позоваване на влязло в сила въззивно решение на САС,ГК, 7 състав по гр.д. № 399/2010 г.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, заявява становище за неоснователност на искането за допускане на обжалването, а по същество за неоснователност на касационните оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след съобразяване с въведените в ППВС № 4/1068 г. общи критерии, приложими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретна преценка на доказателствения материал по делото във връзка с получените от ищеца, в резултат на настъпило ПТП, травматични увреждания и претърпени болки и страдания, е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 6 000 лв. отговоря на критерия за справедливост. Отчетено е, че според вещото лице – отоневролог, получената контузно-разкъсна рана на лявото ухо на ищеца е довела до значителни болки и страдания в продължение на около 2-3 месеца, но в момента на изследването ищецът няма функционални и козметични дефекти, излекуван е и е възстановен напълно. Установената от вещото лице нарушена чувствителност на долната половина на лява ушна мида на ищеца, води единствено до емоционално неудобство, а констатираното слабо разстройство на равновесния анализатор, вече е компенсирано.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, безспорно е значим за изхода на делото, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1- 3 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на решаващият съдебен състав по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, а правилността на тази преценка може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. указания за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като в случая липсват данни за отклонение от постановките на задължителната за съдилищата практика, или отклонение от цитираното решение на ВКС, ІІ т.о., попадащо в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се счете за доказано и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата, тъй като представеното от касатора влязло в сила въззивно решение на АС – София е постановено при съвършенно различна фактическа обстановка.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясни разпоредби, което да налага тълкуването им, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и няма основание да се приеме, че се налага даването на нови правни разрешения по приложение на материалния закон, или изоставяне на вече дадени разрешения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1801 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 2014/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: