1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
ГР. С., 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №60/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. С. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №3659/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу СДВР – 3-то РПУ, за отмяна на наложеното й със заповед на директора на СДВР дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставя като основен за спора, значим за точното прилагане на закона и разрешен в противоречие със съдебната практика – решения на Хасковски ОС по гр.д. №181/12 г. и на Балчишки РС по гр.д. №959/12 г., въпросът: част от трудовата функция ли са задълженията, чието умишлено неизпълнение е вменено на касаторката и е основание за налагане на дисциплинарното наказание. Сочи се, че на служителката не са вменени задълженията, за чието неизпълнение е наказана, те са извън нейната компетентност, поради което наложеното й наказание е незаконно.
Въпросът предполага преценка на фактите по делото и по характер е по –скоро довод от съществото на спора, а не правен въпрос от предмета му, който касаторът е длъжен да формулира ясно и точно – ТР №1/19.02.10 г.. В изложението се излагат основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, но не и правни въпроси от значение за спора, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. В цитираното ТР е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК; по касационните основания, каквито са наведените в изложението, ВКС не се произнася в това производство, а в производството по разглеждане на касационнната жалба, ако такова е допуснато на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Липсват данни за окончателност на представените решения на първоинстанционен и въззивен съд, поради което те не могат да обосноват соченото допълнително осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Основанието по т.3 пък е налице при непълен, неясен и противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по поставения правен въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодатество /ТР №1/19.02.10 г./. Такива предпоставки касаторката не твърди и не установява.
Дори да се приеме, че с изложението е поставен правният въпрос за това как се установяват тр. задължения за заеманата длъжност, чието виновно неизпълнение е нарушение на тр. дисциплина, обосноваващо дисциплинарна отговорност по чл.186 и сл. от КТ, той е решен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и трайната практика на съдилищата, на която въззивното решение съответства.
В. съд е приел, че деловодната работа по своевременно администриране на входящата поща, за чието неизпълнение е наложено наказанието, е част от тр. функция на ищцата на заеманата длъжност „системен администратор”. Позовал се е на типовата дл. характеристика за длъжността, св. показания и на признание от ищцата за характера на извършваната работа. Тези изводи съответстват на р. по гр.д. №166/09 г., гр.д. №776/09 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. В тях е посочено: „Работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение.” „Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея”.
В. решение съответства на практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №3659/12 г. от 4.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: