О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
С. 31.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1817 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч. против въззивно решение № 21 от 22.01.2016г. по в.гр.д. № 824 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 947 от 1.10.2015г. по гр.д.№ 1743/2015г. на Пернишки районен съд в обжалваната част, с която е уважен обратния иск срещу него на [община] за сума в общ размер от 7 053лв. и е осъдено да заплати на [община] разноски от 1 281.59лв. и са присъдени нови разноски от 831.59лв.
В подадената жалба касаторът излага становището си, че не е противоправно бездействието на общинските органи да поддържат тротоарите на територията на населеното място без сняг и лед, тъй като съществуват технически норми, възлагащи им задължения само във връзка с поддържане на пътищата, но не и на тротоарите. Счита, че по тази причина наредбите на общинските съвети възлагат на собствениците на недвижими имоти, граничещи със съответния тротоар задължението да го почистват, а общините изрично не възлагат на фирмите, с които сключват договори, почистването на тротоарите от сняг и лед.
В тази връзка, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя множество въпроси, които могат да бъдат обединени по следния начин в два :
1. Противоправно ли е бездействието на лицата, на които е възложено от общинските органи да почистват от сняг и лед тротоарите на територията на населеното място, когато поведението им не противоречи на конкретни правни норми? Ако техническите норми не изискват от тях да почистват тротоарите от сняг и лед и общинските органи с бездействието си не са нарушили задължението си да полагат грижа на добър стопанин, следва ли да носят отговорност по чл.49 ЗЗД за настъпили вреди? Следва ли при преценката за наличие на пряка причинно -следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите противоправни последици, да се вземат пред вид всички обстоятелства, които са извън волята на лицето, но които са допринесли за настъпването на резултата? За изясняването им счита, че следва да се даде отговор и на следните въпроси: – Съществуват ли конкретни технически норми възлагащи на общинските органи поддържането на тротоарите чисти от сняг и лед?, – За да се определи бездействието като противоправно, следва ли да се установи конкретен клас и ниво на зимно поддържане на конкретна пътна отсечка, дебелината на снежната покривка върху настилката и други технически параметри, описани в Наредбата на МРРБ?, – Съществуват ли нормативни изисквания за зимно поддържане на улици, които не са част от общинската или републиканската пътна мрежи?
2. Допустимо ли е волята на изпълнителя, изразена в писмено споразумение, с което изпълнителят е приел да извършва точно определена услуга, на определена цена, да се тълкува като негово съгласие да извършва и всички останали услуги, изброени в едностранно волеизявление на възложителя, направено с отделен акт, издаден в качеството му орган на местна власт, без да е налице договорена цена и начин на изпълнение по отношение на тези услуги? Дава ли основание на кмета на общината нормата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия /З./, принудително /със заповед/, да налага на търговско дружество извършването на услуги и той ли е органа, определящ дали на територията на общината е налице „бедствие” по смисъла на чл.2 З.? Как следва да се установи дали лицето, чиято помощ е привлечена по реда на чл.65 ал.2 т.5 З. има наличната възможност да осигури помощта и необходимо ли е неговото съгласие? Противоправно ли е бездействието на лицето, на което е възложено да извършва дадена работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, в случай, че възложителят не е осигурил нормални условия за изпълнението?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от пълномощниците на [община] и на Л. В., с които се оспорва допустимостта и основателността на подадената касационна жалба и се изразява становището им за неоснователност на същата. Юрисконсултът на [община] претендира възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г., а пълномощникът на Л. В. – на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Не се спори, че на 17.01.2013г. ищцата се е подхлъзнала на непочистен, заледен тротоар в центъра на [населено място] /на [улица]срещу магазин „М.”/, вследствие на което е получила увреждане – фрактура на дясна лакетна става, довело до временната й нетрудоспособност за срок от 50 дни, изпитала е болки, стрес, неудобства в хигиенно и медицинско отношение, а крайната прогноза е за дефицит в пълното изправяне на ръката.
В. съд е възприел извода на първоинстанционния, че отговорността на [община] следва да бъде ангажирана на основание чл.49 ЗЗД за вреди, причинени вследствие на неосъществена дейност, чието изпълнение е възложено на настоящия касатор [фирма] по силата на сключено споразумение и издадена от общината заповед. Съдът е счел за неоснователно възражението, че [фирма] не е поел задължение за почистване на тротоарите с два аргумента. Първият е, че съгласно §1 ДР на ЗП и §6-7 ДВ на ЗДП тротоарите, които по дефиниция са „надлъжна част от пътя, предназначена за движение на пешеходци”, са част от пътната мрежа, а вторият, че със заповед № 1830 от 27.11.2014г. кметът на общината е вменил задължение – със специализирани снегопочистващи машини, опесъчители, работници и др. специализирана техника – да извършва почистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа, което е в изпълнение на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита от бедствия, /поради което не е било необходимо сключване на изрично споразумение/.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос на касатора, касаещ наличието на надлежно възложена работа, като предпоставка за възникване на отговорност. Съгласно Постановление № 7 от 29.12.1958г.на Пленума на ВС, отговорността по чл.49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната. Тя е за чуждо противоправно, виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За възникването й са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работата и те да са причинени при или по повод възложената работа. Лицето на което е възложена работата може да се освободи от отговорност, ако установи, че работата, от която са произлезли вредите не му е възложена, или ако неговите действия не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при по повод възложената работа. В случая, въззивният съд е обосновал извода си за наличие на възлагане с представена заповед № 1830 от 27.11.2014г. за кризисно почистване и опесъчяване на общинската пътна мрежа, издадена от кмета, на основание чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия, с двустранно подписано споразумение, което е за „определяне на цена за заплащане на зимно поддържане на декар” и показанията на свидетеля П., който е служител в общинската администрация. Други доказателства, установяващи възлагане и неговия предмет по делото не са представени.
В тази връзка, поставените от касатора въпроси – дали нормата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия /З./, дава основание на кмета на общината, принудително /със заповед/, да налага на търговско дружество извършването на услуги и следва ли да се установява дали лицето, чиято помощ е привлечена по посочения ред на З., има наличната възможност да осигури такава и дали е необходимо неговото съгласие, предопределящи решаващите изводи на съда за наличието на възникнала отговорност по повод на възложена работа, са въпроси, за които е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, пред вид липсата на установена практика по тях и необходимостта от изясняването им.
Наличието на основания за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси, обезсмисля произнасянето по останалите, които ще са предмет на обсъждане при решаване на спора по същество.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 22.01.2016г. по в.гр.д. № 824 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе сумата от 167лв. /сто шестдесет и седем лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на делото по същество, по сметка на ВКС, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, за което да представи в деловодството вносната бележка. В противен случай производството ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.