4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 09.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1046/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от А. К. И. срещу решение № 146/ 02.12.2016г., постановено по в.гр.д. 419/2016г. на Бургаски апелативен съд.
В жалбата си А. И. твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че ползването на процесния имот без основание не е деликт, както и неправилно е приел, че вредите за ищеца са настъпили от неизпълнението на договора за наем, а не от действията на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси: Има ли причинна връзка между вредите, настъпили за ищеца от невъзможността да ползва процесния имот и ползването на имота от ответниците без правно основание? Действията на ответниците, изразяващи се в ползване без правно основание на процесния имот, имат ли характер на деликт?
А. И. твърди в изложението, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, евентуално че тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, както и евентуално, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок срещу въззивно решение с цена на иска над 5000лв., жалбата има необходимото по закон съдържание и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
За да бъде извършена проверка дали въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, евентуално този въпрос е бил разрешаван противоречиво от съдилищата, евентуално разрешаването му да има значение за установяване на точния смисъл на правната норма и за развитие на правото, касаторът трябва първо в изложението си да формулира въпрос по тълкуване на конкретна правна норма и след това да обоснове наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая първият поставен въпрос не е по тълкуване на правна норма, този въпрос е във връзка с квалификацията на фактите по делото и той касае правилността на решението, поради което е неотносим за настоящото производство по чл. 288 ГПК. Освен това въззивният съд е приел, че причинната връзка по чл. 45 ЗЗД трябва да бъде пряка и непосредствена между деянието и вредата, а в случая вредите за ищеца не били настъпили от ползването на имота от трети лица без основание, а от факта, че наемодателят му не е изпълнил задължението си за предаване на наетата вещ. Относно тълкуването на понятието причинна връзка като елемент от състава на непозволеното увреждане, въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС.
Вторият формулиран въпрос е свързан с тълкуването на понятието противоправност като елемент от състава на чл. 45 ЗЗД и тълкуването на понятието ползване без правно основание като елемент от състава на чл. 59 ЗЗД. За да отхвърли предявените искове по чл. 45 ЗЗД и евентуално предявения иск по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е бил наемател на процесния имот, но не му е била предадена наетата вещ от наемодателя, а ответниците са ползвали процесния имот без правно основание още отпреди сключването на договора за наем между ищеца и собственика на вещта. Според въззивния съд ползването на чужд недвижим имот без основание не е противоправно поведение, а неоснователно обогатяване, както и че лишаването от ползване води до обедняване на собственика на вещта, а не на наемателя.
По поставения в изложението втори въпрос има формирана задължителна практика на ВКС. С решение по чл. 290 ГПК №695-10-ІV ГО е прието, че противоправността при деликта представлява засягане на блага, предмет на абсолютни субективни права. А с решение по чл. 290 ГПК № 403-11-ІV ГО е прието, че лишаването от ползване е неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, а не противоправно поведение по чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд е извършил тълкуване на правните разпоредби в съгласие със задължителната практика на ВКС. В случая вредите за ищеца са от накърняване на относително субективно право- правото на наемателя да получи и да ползва наетата вещ, а не е накърнено абсолютно субективно право, както изисква чл. 45 ЗЗД. Единствено в хипотезата на чл. 21, ал.2 ЗЗД е предвидена деликтна отговорност за накърнено относително субективно право, но ищецът по делото не е твърдял наличието на факти от хипотезата на тази правна норма, не е предявил такъв иск и съответно въззивният съд не се е произнесъл по такъв правен въпрос, свързан с тълкуването на чл. 21, ал.2 ЗЗД. Тъй като въззивния съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос по тълкуването на чл. 45 ЗЗД, то в случая не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
При наличието на задължителна практика на ВКС, не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката вече е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин с постановяването на решение по чл. 290 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът следва да обоснове необходимостта от изменението на трайната задължителна практика на ВКС относно понятието противоправност по чл. 45 ЗЗД, както и да обоснове становището си, че ползването без основание представлява противоправност по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В случая нищо от посоченото не е сторено от жалбоподателя. Освен това предложеното тълкуване, че ползването на чужда вещ без основание е противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД би довело до абсурдно приложение на правните институти на неоснователното обогатяване, придобивната давност, владението и др..
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, молбата за допускане на касационно обжалване е неоснователна.
С оглед изхода на спора в полза на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция по 861лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения Списък по чл. 80, ГПК, разписката за извършено плащане и своевременно направеното искане по чл. 78 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146/ 02.12.2016г., постановено по в.гр.д. 419/2016г. на Бургаски апелативен съд.
Осъжда ищеца А. К. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на всеки от ответниците С. Г. С. и И. Д. С. от [населено място], обл. Я. по 861лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: