О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София 12.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 223/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. И. и Н. А. И., двамата от гр. С., подадена от пълномощниците им адв. Б, Б. В. и З. П. К. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ А с-в, от 08.06.2009г. по в.гр.д. № 3135/2008г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 26 с-в, от 20.08.2008г. по гр.д. № 10019/2006г., с което е уважен предявеният от Й. В. И. и Н. А. И. против Ю. Й. И. иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, и с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответницата по касация Ю. Й. И. от гр. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот. акт № 137/97г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че длъжникът и приобретател на имота Ю е изпълнявала поетите с договора задължения като е осигурявала на прехвърлителите – нейни родители, храна, медицински грижи и парични средства, почиствала е дома им. Прехвърлителите са си запазили вещното право на ползване върху процесния имот, но по тяхна воля са го напуснали и са отишли да живеят на вилата си. Въпреки създадените й неудобства с преместването на вилата, длъжницата е продължила да изпълнява задълженията си, а в периода, когато е отивала да работи в Италия за да осигурява средства за издръжка за себе си и за тях, грижите са поемани от сина й, на когото тя е изпращала средства за издръжката на родителите си. Грижите са осъществявани както в натура, така и чрез предоставяне на парични средства. Не е установено кредиторите да са имали незадоволени нужди, да им е липсвало внимание, да са живели при лоши условия.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не формулират конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В едното изложение е посочено че необосновано въззивният съд не е отчел факта, че длъжникът е следвало да трансформира натуралното изпълнение в парично. Прилагат решение № 1297/1993г. ВС, ІІ г.о. с което е прието, че когато кредиторът по алеаторен договор не приема предлаганите му грижи, за да бъде изправна страна длъжникът трябва да поиска от районния съд да трансформира задължението в парично и да престира определената сума. Липсата на конкретен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, не дава възможност на ВКС да обсъди наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно дадените в ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС, т. 1 задължителни указания, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос. Независимо от това, че съгласно посочената задължителна съдебна практика ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос, следва да се отбележи, че въпросът за неоказване на съдействие от кредитора и за трансформиране на натуралното задължение в парично не е предмет на въззивното решение, поради което не е налице твърдяното противоречие с представеното решение на ВС.
Във второто приложено по делото изложение касаторите обосновават основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, постановени по настоящото дело. Изразеното становище е неоснователно, тъй като само влезлите в сила решения формират съдебна практика. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси от двете съдебни инстанции, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила – ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС, т. 3.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ А с-в, от 08.06.2009г. по в.гр.д. № 3135/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: