О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
Гр.София, 16.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 46 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И., гр. Ш. срещу решение № 1046/21.07.2009г., постановено по гр.д. № 1215/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 31.01.2007г. по гр.д. № 1685/05г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения против “Б” АД, гр. С. за признаване за установено, че касаторът не дължи сумата от 500000 лв. по запис на заповед от 24.09.2002г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и е предявен за плащане на ищеца – настоящ касатор и авалист по записа. Доводът на ищеца, че задължението му има акцесорен характер спрямо задължението на издателя, е счетен за неоснователен. Решаващият състав е изложил съображения, че независимо че дружеството – издател на записа е заличено от търговския регистър, поради солидарния характер на отговорността на издателя и на авалиста, вземането на кредитора срещу авалиста съществува.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил тезата, че след заличаването като правен субект на главния длъжник, отпада и отговорността на авалиста, по който въпрос липсвала практика на ВКС, както и по въпросите за точното прилагане на разпоредбите на чл.487, ал.2 ТЗ и чл.486, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
В случая, касаторът не е поставил конкретен материалноправен въпрос, изискващ тълкуването на определена правна норма. Изложена е собствена теза, без доводите да са аргументирани с разпоредби от действащото право, по прилагането на които да липсва практика на ВКС. Посочените разпоредби на ТЗ са относими към въведеното основание за нищожност на записа на заповед, но правен въпрос също не е формулиран, поради което твърдения на касатора представляват оплаквания за неправилност на въззивния акт, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по жалбата претендира разноски за настоящото производство, но не е представил доказателства такива да са направени, както и списък по чл.80 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1046/21.07.2009г., постановено по гр.д. № 1215/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: