О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 496/23.09.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3658 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.02.2014 г. по гр. д. № 9796/ 2013 г. Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„б” въззивен състав оставя в сила решението от 21.01.2013 г. по гр. д. № 10 160/ 2005 г. в следните части:
· с която на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено универсалното саморъчно завещание, извършено от И. Т. В. на 04.08.1982 г. в полза на Ц. А. В. и;
· е отхвърлен делбения иск срещу Р. П. В..
С въззивното решение също така:
· е изменено първоинстанционното в частта относно квотите и съделителите, между които до делба са допуснати едно дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда при квоти 1/ 2 ид. части за А. И. В. и 1/ 2 ид. части за Е. Н. и М. Д. Н. в режим на съпружеска имуществена общност и
· са отхвърлени делбените искове срещу Л. Н. Г. и М. С. К..
Въззивното решение е обжалвано от А. И. В. и от М. С. К. в частта, с която до делба е допуснат и таванския (втори) етаж от жилищната сграда. Д. до касационно обжалване е обоснован със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправен и процесуалноправен въпроси, уточнени и допълнени при условията на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания; материалноправният: Представлява ли открита демонстрация на промяна в намерението за владение актът, с който съсобственикът със съгласието и без противопоставянето на останалите участници в съсобствеността на общата сграда извършва преустройство на таванския етаж в жилище и заживява в него, като не допуска останалите съсобственици да го ползват според техните права? и процесуалноправният: Изявлението на съсобственика, който не си служи с общата вещ, че признава съсобственикът, който си служи с вещта, за собственик, задължава ли съдът да приеме, че изявлението е по повод действия, извършени от служещия си с вещта съсобственик и обективиращи намерение за завладяване на чуждите идеални части? Касаторите твърдят, че въззивният съд ги решава в противоречие съответно с т. І. 2 от ППлВС № 6/ 1974 г. по гр. д. № 9/ 1974 г. и ТР № 1/ 2012 г. по тълк. д. № 2012 г. ОСГК на ВКС. Оплакват се, че чрез отрицателните отговори и на двата въпроса и в неправилно приложение на материалния и процесуален закон въззивният съд е допуснал до делба този етаж на сградата.
Ответниците по касация Е. и М. Н. възразяват касационната жалба да бъде допусната до разглеждане, защото не намират, че въпросите обуславят въззивното решение. Претендират разноски.
Въззивното решение в обжалваната част е по делбени искове. Следователно касационните жалби имат допустим предмет. К. В. има интерес от обжалване на решението като съделителят, направил възражението, да е придобил етажа по давност. За М. К. също е възникнало правото на касационно обжалване на решението в тази част в качеството на лицето, придобило имота от съпрузите А. и Р. В. преди искът за делба относно него да бъде приет за съвместно разглеждане при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК (отм). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Въпреки изложеното, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
За да уважи иска за делба на таванския (втори) етаж на сградата, въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че след преустройството на тавана на съсобствената сграда в жилище в средата на 70-ти години на миналия век касаторът В. и неговата съпруга Р. В. са го придобили по давност. Мотивирал се е с това, че наследственото правоприемство от Ц. А. В. е един от източниците на възникналата по приращение съсобственост върху това жилище и той оборва презумпцията на чл. 69 ЗС. Следователно в тежест на съделителя А. В. (неин син) е да докаже, че след възникването на новия самостоятелен обект в сградата, заживявайки със семейството си в жилището, е променил намерението си да бъде владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на своя баща И. В., другият наследник на Ц. А. В.. Въззивният съд е приел, че при липса на доказателства за действие, чрез което А. В. отрича правата на своя баща като съсобственик (по приращение) и на това жилище, промяна в неговото намерение за владението няма и способът на чл. 79, ал. 1 ЗС не се е осъществил за съпрузите А. и Р. В.. След като на основание чл. 30 ЗН е възстановил запазената част на А. В. и е намалил универсалното саморъчно завещание на И. В. в полза на Ц. А. В.; съобразил е, че втората съпруга на И. В. на 22.10.2004 г. е продала наследството на своя съпруг на Е. Н. по време на брак с М. Н. и е уважил възражението на Е. и М. Н. по чл. 76 ЗН относно договора, с който съпрузите В. за продали на М. К. таванския (втори) етаж, въззивният иск е допуснал до делба и този етаж при квоти, както следва: за А. В. 1/ 2 ид. части = 3/ 6 ид. части = 2/ 6 ид. части (по наследствено правоприемство от първата съпруга на И. В.) + 1/ 6 ид. части (възстановената част от наследството на И. В.) и за Е. и М. Н. 1/ 2 ид. части (по намаленото саморъчното завещание и по договора по чл. 212 ЗЗД) в режим на съпружеска имуществена общност.
Касационната инстанция не намира материалноправния въпрос да обуславя въззивното решение. Действително наследственото правоприемство оборва презумпцията на чл. 69 ЗС, като ползващият съсобствената вещ наследник е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите. За да ги придобие по давност, са необходими действия, чрез които ползващият съсобственик отрича правата на останалите. В този смисъл са и задължителните указания в приложението на чл. 69 и чл. 79, ал. 1 ЗС, дадени с ТР № 1/ 2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Въззивният съд е отхвърлил възражението за придобивна давност, защото от възникване на новия жилищен обект в съсобствената сграда касаторът А. В. не е извършил действия, с които да е отрекъл правата на своя баща. Следователно в обжалваното решение доказателствената тежест е разпределена в съответствие с тълкувателното решение и въпросът за материално-правните последици от действия, каквито въззивният съд е приел да липсват, не решава делото. Не обуславя въззивното решение и въпросът за последиците от изявлението, с което съсобственикът, на когото се противопоставя възражението, признава правата на съсобственика, който се позовава на придобивната давност. Изводът за промяна в намерението и за завладяване на чуждите идеални части откъм установяване на субективния елемент на владението съдът следва да обоснове на конкретен акт, изхождащ от позовалия се на придобивната давност съсобственик. Признанието на права (извънсъдебно или съдебно) не установява конкретно поведение. Изключени са и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск на касационната жалба до инстанционен контрол.
При този изход на производството пред настоящата инстанция и поради това, че ответниците по касация са извършили разноски, те следва да се възложат в тежест на касаторите. Отговорността за разноските е гражданска деликтна и се понася солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 20.02.2014 г. по гр. д. № 9796/ 2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА А. И. В. ЕГН [ЕГН] и М. С. К. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на Е. Н. Н. ЕГН [ЕГН] и на М. Д. Н. ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. – разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.