О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София 12.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №194/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. П. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Ю, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 17.11.2009г. по в.гр.д. № 1557/2009г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на С. П. против „П” А. гр. В..
Ответникът по жалбата „П” А. гр. В. в представения от пълномощника му юрисконсулт К. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на С. П. против „П” А. гр. В. въззивният съд е приел, че са изпълнени законовите изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че при извършеното масово уволнение са премахнати всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност, в който случай подборът не е задължителен. Неотправянето на предизвестие не опорочава уволнението, а създава задължение за заплащане на обезщетение, което е реализирано от работодателя. Относно спорния въпрос за заеманата от ищеца длъжност съдът е приел, че по същество изпълняваната от ищеца трудова функция е била една и съща през целия период от 1995г. до уволнението, като наименованието на длъжността се е променяло от „диспечер” на „оператор ЕИТ”, „дежурен оператор” и „оператор телекомуникационни съобщения”. Макар и не всички допълнителни споразумения да са подписани от ищеца, но в молбата си за отпуск от 01.07.08г. същият е вписал длъжността „оператор телекомуникационни съобщения” и така му е разрешен искания отпуск. Ищецът е бил запознат с длъжностната характеристика за същата длъжност, за изпълнението на тази длъжност е получавал трудово възнаграждение. Въз основа заключението на вещото лице Д. Д. съдът е приел, че длъжностите „диспечер” и „оператор телекомуникационни съобщения” не са съществували едновременно по щатното разписание. Предвид изложеното съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „оператор телекомуникационни съобщения” не води до незаконност на уволнението.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправните въпроси „допустимо ли е работодателят едностранно да променя длъжността на работника или служителя, без да е налице писмено съгласие по смисъла на чл. 119 КТ” и „може ли работник или служител да бъде уволнен от длъжност, която не е заемал”, които са решени в противоречие с решение № 1870/20.11.2000г. по гр.д. № 570/2000г. ІІІ г.о., ВКС. Освен това моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по няколко въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: длъжен ли е работодателят при масови уволнения да извърши подбор и може ли да бъде прекратено трудовото правоотношение преди да започне да тече срокът на предизвестието.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се констатира твърдяното противоречие с посоченото решение, с което е преценен като недопустим иск за отмяна на отправено от работодателя предложение до служителя за промяна на длъжността – от експерт по търговията в счетоводител. Фактическата обстановка по двете дела е различна. Принципно правилно е становището, че промяна в изпълняваната работа може да настъпи само с писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение – чл. 118, ал. 1, чл. 119 КТ. В случая обаче съдът е констатирал, че ищецът е изпълнявал трудовата функция на длъжността, от която е уволнен.
По въпросите, които касаторът счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ВКС поддържа трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Относно подбора трайно се приема, че правнорелевантно е обстоятелството дали са премахнати само част от щатните бройки за заеманата от уволнения работник или служител длъжност, или са премахнати всички щатни бройки. Подборът е задължителен само в първия случай, за да останат на работа по-високо квалифицираните и по-добре работещите работници и служители. Във втория случай за работодателя съществува само право на подбор при хипотезата на чл. 329 КТ – той може да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Принципът на общо основание важи и при масови уволнения.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС и на съдилищата в страната и по въпроса за законността на уволнението, когато не е отправено предизвестие. Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ предвижда възможност за заместваща престация когато не е отправено предизвестие от страната, която има право да прекрати трудовия договор с предизвестие. По избор на страната, в случая работодателя, предизвестието може да бъде реално отработено – изцяло или отчасти, или да бъде изплатено – също изцяло или частично, ако е отработен известен период от него. Това обстоятелство не се отразява на законността на уволнението, както е приел и въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 550,64 лв., съобразно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 17.11.2009г. по в.гр.д. № 1557/2009г.
ОСЪЖДА С. Б. П. от гр. В., ЕГН **********, да заплати на „П” А. гр. В. сумата 550,64 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: