О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
[населено място], 15.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 456 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. В., чрез пълномощника й адв. В., срещу определение на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав, постановено на 06.08.2010г. по ч.гр.д.№5643/2010г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд, 25 състав, по гр.д. № 882/2010г. за прекратяване на производството на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че има идентичност на двата иска, а такава не е налице с оглед основанието на исковете и ответните страни. Сочи се, че първият предявен иск е по чл. 20 СК/отм./, а сега предявения е по чл. 21, ал.2 СК /отм./ при различни фактически и правни основания на двата иска. По тези съображения се иска отмяна на определението.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на противоречие на определението със съдебната практика по приложението на чл. 221, ал.1 ГПК/отм./ и чл. 298, ал.1 ГПК. Сочи две решения по арбитражни дела и едно решение на Върховния административен съд. Счита също така, че съдът се е произнесъл по въпроса съвпада ли приложното поле на иска по чл. 20, ал.1 СК /отм./ с този на чл. 21, ал.2 СК /отм./, което е основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №882/2010г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Н. И. В. против М. Д. В. за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на жилищна сграда с гараж на [улица] в[населено място], построена в южната част на УПИ ІІІ-440 от кв. 21 по плана на[населено място]. Изложени са твърдения, че ищцата притежава право на строеж върху имота по силата на дарение, а средствата и материалите за строежа на къщата са дарени от родителите й, при незначително участие в придобиването на ответника – неин съпруг. Тъй като ? ид.ч. от имота е продадена на публична продан на лицето К. Х. П. за дълг на ответника М. В., то за ищцата е налице интерес от установяване собствеността върху имота, въпреки че бракът не е прекратен.
Софийски районен съд е прекратил производството по иска, преди да пристъпи към изпращане на препис от исковата молба, като е изложил съображения, че с влязло в сила на 30.10.2009г. решение на Софийски районен съд, 71 състав по гр.д. № 8632/2004г. е отхвърлен предявения от същата ищца против ответника В. и против К. Х. П. иск за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на същия недвижим имот. Посочено е, че и в двете производства ищцата поддържа твърдение, че съпругът й не е вложил в строителството на имота нито лични средства, нито такива, съставляващи съпружеска общност. Поради това съдът е счел, че второто заведено дело е недопустимо на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил определението за прекратяване, като подробно е анализирал твърденията на ищцата в двете искови молби и е достигнал до извод, че и двата иска са основани на претендирана трансформация на лично имущество, която е основание за оборване на презумпцията за съвместен принос при придобиване на вещи и вещни права от съпрузите по време на брака. С оглед на това счел, че с влязлото в сила решение е разрешен въпросът относно наличието или не на трансформация, съответно липсата или наличието на съвместен принос в придобиването. Затова, предвид забраната на чл. 299, ал.2 ГПК, спорът е непререшаем.
При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената практика не обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решенията по административни дела, както и решенията по арбитражни дела не съставляват част от практиката на съдилищата по смисъла на горепосочената разпоредба предвид разрешенията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г., т.2. Що се отнася до хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК обоснована с поставения въпрос за съотношението между фактическите състави на чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.2 СК/отм./, съдът счита, че правните норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване и по прилагането им е създадена богата съдебна практика. Разпоредбата на чл. 20, ал.1 СК посочва кое имущество е лична собственост според способа и момента на придобиване, а разпоредбата на чл. 21, ал.2 СК /отм./ урежда преобразуването на лично имущество по чл. 20, ал.1 СК/отм./ като постановява, че придобитото с лично имущество също е лична собственост, включително и частично, стига частта да не е незначителна. В случая с влязло в сила решение са отречени твърденията на ищцата, че е изключителен собственик на сградата поради на това, че средствата за построяването й са дарени от родителите й и че липсва какъвто и да е принос на ответника в строителството. Наведените в настоящето производство твърдения за незначително участие и съответно за незначителен принос на ответника за придобиване на имота не могат да доведат до признаване на собствеността изцяло за ищцата, тъй като именно поради установения принос на ответника е отхвърлен първия предявен иск, който е между същите страни и на същото правно основание. Същевременно, хипотезата на чл. 21, ал.2 СК/отм./ сочи, че не може да се признава трансформация, ако личният дял е незначителен, а в случая се твърди обратното – че съвместният принос е незначителен, каквото основание за лична собственост законът не урежда.
В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав, постановено на 06.08.2010г. по ч.гр.д.№5643/2010г. по жалбата на Н. И. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: