О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 15.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д. № 2378 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от адв.Св.Н. – пълномощник на В. П. Т., против определение от 20.11.2014 г. по гр.д. № 7781/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав ,с което на основание чл.248,ал.1 ГПК е допълнено постановеното решение в частта за разноските с присъждане на сумата 350 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и необосновано на обжалваното определение.Поддържа се основно оплакване за липса на направено искане за присъждането на разноските пред първата инстанция, а такива не са доказани и пред въззивната инстанция. Иска се отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на искането по чл.248, ал.1 ГПК.
Ответната страна „Е. Б. Т./г./л.- к.Б.” К. е представил отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който взема становище за неоснователност на частната жалба. Посочва, че искането за разноски е изразил в „Отговора на въззивната жалба”, спазил е едномесечния срок и ги е доказал документално.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
В представеният „Отговор на въззивната жалба”- стр.12, изречение последно, подаден на 3.06.2014 г., ответника „Е. Б. Т./г./л.- к. Б.” К., представляван от адвокат И. Б. е депозирал искане за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.Представил е и „писмени бележки” с вх. № 105847 от 15.09.2014 г., към които е приложил „Списък на разноските по чл.80 ГПК”, включващ единствена точка: адвокатски хонорар от 350 лв.,който хонорар е документиран с „авизо местен превод” от 2.09.2014 г. Сумата е внесена непосредствено преди заседанието на въззивната инстанция по същество, което е проведено на 18.09.2014 г.
В обжалваното определение е посочено, че „заплатеното възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция, установено с едностранно подписана разписка от адвоката – пълномощник, представлява разход, който подлежи на възстановяване от противната страна съгласно чл. 78, ал.1 ГПК,като се е позовал на определение № 67/ 11.02.2013 г. по ч.гр.д. № 34/2013 г. ВКС,ІІг.о.
Определението е правилно.
В т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията за това са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най-късно в това заседание. Обжалваното определение е съобразено с така уеднаквената от Върховния касационен съд съдебна практика,поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2014 г. по гр.д. № 7781/ 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав, с което В. П. Т. е осъден да заплати на „Е. Б. Т./г./л.- к. Б.” К. разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: