4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 02.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №516/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. М. чрез адв. Т. и Р. срещу решение №І 145 от 29.10.2013г. по в. гр.дело № 1597/2013г.на Бургаски окръжен съд , с което е отхвърлен иск за присъждане на двойния размер на задатък, при неизпълнен предварителен договор .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за тъждеството на понятията капаро и задатък , както според защитата следва от съдържанието на решение №474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о.,а също и в решения на ВКС от по- старата практика ( реш№1184/2008 гр.д №4089/2007г ) Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпроса следва ли капаро по предварителен договор за закупуване на недвижим имот ,в който страните са уговорили ,че сумата платена като капаро ще бъде върната в двоен размер ,да се придава значение на задатък по чл. 93 ЗЗД , или страните задължително следва да са посочили в договора ,че плащането представлява задатък .
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Като правен въпрос , разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС ,се изтъква на първо място тъждеството на понятията капаро и задатък , което тъждество според изложението следва от съдържанието на решение №474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о.,а същи и в решения на ВКС от по- старата практика ( реш№1184/2008 гр.д №4089/2007г ). Цитира се изтъкнатото от въззивният съд че „следва да се прави разграничение между капаро (аванс),задатък , неустойка и отметнина, като капарото е част от главното задължение ,платимо предварително и подлежащо на приспадане , то не изпълнява обезщетителна функция , както задатъкът ” .
Цитираната терминологична съпоставка касаторът възприема неточно като решаващо съображение на съда . Не соченият цитат съдържа мотивираните правни изводи на въззивния съд ,поради това поставеният въпрос не е в решаваща за изхода на спора насока : дали в конкретното правоотношение основателно се претендиранира платеното по неизпълнения договор в двоен размер , кога предварителното частично плащане на цената по предваритен договор представлява задатък , за който да се приложи уредбата на чл. 93 ал.2 от ЗЗД . В съдебната практика , включително цитираната , е установено разбирането , че за да има едно предварително частино плащане на цената обезпечителната функция на задатък , от значение са не употребените юридичесдки термини , а следва страните да са уговорили последиците на чл. 93 ал.2 от ЗЗД . Нормата е диспозитивна и страните могат да не ги уговорят , да ги уговорят частично или вместо връщане на задатъка в двоен размер ,отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер. Обективираната в договора воля на страните при сключването му е изследвал въззивният съд в обжалваното решение , като по същество се е съобразил с тълкуването , дадено по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК/ в решения №474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о и реш. № 775 от 2011г по гр.д. № 906/2009г ІV отд на ВКС, във връзка с на институтите на неустойката и задатъка при предварителни договори и тяхната диспозитивност, признаците на тези уговорки като предпоставка за извод относно постигането им, съвместимостта им. Въззивният съд е изтъкнал установеното в практиката разбиране , че свободата на договаряне предпоставя възможност за страните да уговорят специални правила относно отказа от договора и за отговорността на неизправната страна , законът не забранява на страните по един двустранен договор да придадат функциите на задатъка на авансово платените суми , но това следва да е уговорено. Поради това и по същество съдът е приел , тълкувайки волята на страните по конкретния договор ,че на платените авансово 70 000 лева (седемдесет процента от цената ,общо договорена в размер на 100 000 лева ) не е придадено качеството на задатък. В практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК не е повдиган и разрешаван( като правен ) въпрос дали самите термини капаро и задатък съдилищата следва да използват като равнозначни, или не, тъй като подобен въпрос не отговаря на общите условия на чл. 280 ал.1 ГПК и не може да е от значение за изхода конкретно дело , включително на настоящето . Абстрактният анализ на изтъквани правни понятия няма отношение към решаващата дейност на съда и нейната задача при изследване при конкретна договореност ,в релевантната за изхода на спора насока. На втория поставен в изложението въпрос е даден отговор в практиката на ВКС, както вече се изтъкна по- горе. Страните следва да са уговорили последиците на чл. 93 ал.2 от ЗЗД , а уговорките им,при предварителен договор включително , се тълкуват съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД Нормата на чл. 93 ал.2 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да не ги уговорят , да ги уговорят частично или вместо връщане на задатъка в двоен размер ,отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер . По конкретното дело обстоятелствата от значение за провеждане на иск чл. 93 ал.2 от ЗЗД от ЗЗД са преценени в съответствие с горното принципно разбиране , залегнало в практиката на ВКС , а соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , привързано към въпроса , не е подкрепено с никакви съображения .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №І 145 от 29.10.2013г. по в. гр.дело № 1597/2013г.на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .