5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр.София, 31.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1766 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. и П. Д. Т. против решение №23 от 11.01.2016 г., постановено по в.т.д. №1641 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 3374 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 17541 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, 26 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, предявени от касаторите срещу [фирма], Р. К. М. и Б. М., за прогласяване поради липса на предмет на нищожността на договор за продажба на апартамент № , находящ се в [населено място] в сградата на [улица] , отразен в нотариален акт № 190, том пети, рег. №14454, дело 930 от 2008 г. на нотариус П. С..
Касаторите твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какви са допустимите доказателствени средства за оборване верността на официален свидетелстващ документ?
2. Длъжен ли е съдът да цени свидетелските показания във всички случаи, когато те имат преки и непосредствени впечатления за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват, или само в случаите, когато имат нужната квалификация, касаеща спора?
3. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за чиято обективност има съмнения?
4. За задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който носи отговорност заедно с един от ответниците.
5. При наличие на противоречиви свидетелски показания на коя група свидетели съдът трябва да основе крайния си извод-на заинтересования или на останалите свидетели?
6. Може ли съдът да приеме, че покривът на една сграда е изграден, ако е установено, че има открити жилищни части?
7. Може ли фотоснимката да бъде използвана за целите на доказването в гражданския процес за установяване степента, до която е завършена една сграда в хипотезата на оспорване верността на констатациите на акт на общинската администрация за установяване степента на завършеност на строеж, когато твърденията се подкрепят и от други допустими от процесуалния закон доказателства?
8. Кога по смисъла на чл.181, ал.1 от ЗУТ и параграф 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е налице изграден покрив-от момента на изливане на железобетонна плоча или от момента на поставяне на покрива, предвиден по одобрения инвестиционен проект, по който е учредена суперфицията?
9. Допустимо ли е да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок?
10. Следва ли да се изключи от доказателствата писмен документ, за който е установено, че е подписан не от лицето, сочено за негов автор, а е подписан със запетая от неизвестно лице, като от съдържанието на този документ не става ясно подписалият със запетая да е надлежно упълномощено лице?
11. За задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.
12. С изграждането на проектираната сграда ли се смята упражнено учреденото право на строеж и тогава ли правото на строеж се трансформира в право на собственост, или с изграждането на каквато и да е сграда, различна от проектираната?
13. За преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти.
14. Как следва да бъде преценен от съда факт, който е установен между две от страните по делото в друго производство, който факт не може да бъде различен спрямо трети лица, с оглед единството на спорния предмет спрямо ответниците, придаващо им качеството на необходими другари?
Ответниците по касационната жалба [фирма], Р. К. М. и Б. М. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите като съсобственици на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], са учредили право на строеж върху мястото в полза на [фирма] срещу задължението на дружеството да построи сградата в двугодишен срок. Договорът е бил развален по съдебен ред поради неизпълнение от страна на строителя, но преди развалянето му на 1.12.2008 г. дружеството е продало апартамент № на Р. и Б. М.. В исковата си молба касаторите са заявили, че въпреки издаденото удостоверение от общинската администрация, към момента на покупко-продажбата не е бил завършен грубият строеж, поради което дружеството не е могло да прехвърли право на собственост върху апартамента. Затова са поискали продажбата да бъде прогласена за нищожна поради невъзможен предмет.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че констативният протокол на общинската администрация от 6.11.2008 г., с който се установява, че сградата е завършена в груб строеж, се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена от касаторите посредством съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания. Ето защо е счел, че към момента на покупко-продажбата правото на собственост върху апартамент № е съществувало и сделката не е била нищожна поради липса на предмет. Посредством формулираните в изложението въпроси касаторите целят да опровергаят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка-завършването на грубия строеж, позовавайки се на допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон- чл.181, ал.1 от ЗУТ и параграф 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Въззивният съд обаче не е допуснал такива нарушения. В съответствие с процесуалния закон този съд е приел, че установените в друго гражданско дело факти относно довършеността на обекта не обвързват страните в настоящото производство. Правилно е била разпределена доказателствената тежест, обсъдени са били всички доказателства по делото, без да са нарушени преклузивните срокове за събирането им и без неоснователно да бъдат изключвани съставени от общинската администрация документи. Взети са предвид всички доводи на страните и евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели. Следователно по повдигнатите въпроси решението на Варненския окръжен съд съответства на приложимата практика на ВКС.
Дори да се възприеме за достоверно твърдението на касаторите, че към момента на покупко-продажбата грубият строеж не е бил завършен, това обстоятелство не води до нищожност на сделката поради липса на предмет. Тезата на касаторите за наличието на такава нищожност противоречи както на материалния закон/чл.181 от ЗУТ/, така и на решение № 93 от 6.4.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В това решение е прието, че нищожност поради невъзможен предмет е налице не когато предметът на договора липсва. Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните. Нищожни са само договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне, а ако тази възможност съществува, договорът е валиден. По аргумент от чл.202 от ЗУТ при създаване на нови обекти наличието на одобрен инвестиционен проект е достатъчно за действителността на договора, който има за предмет такъв обект. Ако грубият строеж е завършен, предмет на сделката съгласно чл.181, ал.2 от ЗУТ ще бъде правото на собственост. Когато все още грубият строеж не е осъществен, предмет на прехвърлителната сделка ще бъде правото на строеж върху обекта съобразно чл.181, ал.1 от ЗУТ. Сделката, в която за предмет е посочено правото на собственост преди то да се е реализирало във формата на груб строеж, трябва да се зачита като действителна сделка върху правото на строеж. Кога ще се породи вещноправният ефект на сделката е въпрос, който не се отнася до нейната действителност. Ето защо отговорите на поставените от касатора въпроси не биха могли да се отразят на крайния изход относно спора за действителността на договора за покупко-продажба на апартамент № , находящ се в [населено място] в сградата на [улица]
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответниците по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23 от 11.01.2016 г., постановено по в.т.д. №1641 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: