О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
С. 02.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1481 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. К. от [населено място] против въззивно решение № 99 от 17.06.2011г. по в.гр.д.№ 218 по описа за 2011г. на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение № 10 от 5.01.2011г. по гр.д.№ 830/09г.на Варненски окръжен съд в частта,с която е отхвърлен иска за разликата над 12 000лв.до 20 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 28.12.06г.и вместо това е постановено друго,с което са осъдени К. П. К. и П. Ю. М. солидарно да заплатят на Я. С. Я. допълнително сумата от 8 000лв./над присъдените 12 000лв./ обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесения от ответниците побой,на основание чл.45 от ЗЗД,ведно със законната лихва, считано от 28.12.2006г.до окончателното й изплащане,като са присъдени и следващите се допълнителни такси и разноски.
Като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с трайната практика на ВКС по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Счита,че съдът неправилно при постановяване на решението си е преценил ангажираните по делото доказателства,както и е поставил в по-неблагоприятна позиция ответната страна,като се е позовал на данни от приложеното наказателно дело.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. състав е мотивирал акта си с:
– вида,броя и тежестта на причинените на ищеца травматични увреждания : кръвонасядания в различни части на тялото –в областта на лявото око,лявата скула с разкъсноконтузна рана, по лигавицата на долната устна,гръдния кош,контузия на гръдния кош със счупване на 8-дясно ребро със значително разместване и на 9-дясно ребро, довели до трайно затруднение на движението на снагата за около месец и половина,
– тежкото му състояние непосредствено след увреждането- Не е могъл да лежи и е спял в кресло. Преживял е шок.Бил е психически съсипан, защото освен лично преживяното е видял и смъртта на сина си, без да е бил способен да му окаже помощ,
– последиците от случилото се: Проблемите с дясното рамо, продължили месеци наред,са налични и понастоящем.Все още – физически не е възстановен в състоянието отпреди причиненото му от ответниците и не е преодолял психическата травма.Живее в постоянен страх и несигурност.
При тези мотиви -поставеният от касатора въпрос – за справедливия размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата. В трайната си практика / на която се позовава касатора/ е определил критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени от въззивният съд,който е взел пред вид всички съотносимите обстоятелства и изрично ги е посочил при обосноваване на присъдения размер на обезщетение, съобразно изискването в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС.
Правилността на направената от въззивния съд преценка на ангажираните по делото доказателства – не може да е предмет на настоящето производство,в което се преценя единствено дали е налице някое от изчерпателно посочените в закона основания за допустимост.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 17.06.2011г. по в.гр.д.№ 218 по описа за 2011г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.