О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
С. 18.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1355 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община],представлявана от кмета Т.,чрез процесуалния представи-тел адвокат С. против въззивно решение № 475 от 1.11.12г. по в.гр.д.№ 637 по описа за 2012г. на Окръжен съд Враца,с което е потвърдено решение № 145 от 6.07.12г. по гр.д.№ 471/12г.на Районен съд Бяла Слатина като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като се сочи основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК се иска да се допусне касационно обжалване по следните поставени два въпроса: 1.Текстът на чл.190 ал.1 т.7 от КТ съставлява ли особен състав или е формула,която „връща”към общите критерии за избор на дисциплинарно наказание по чл.189 ал.1 от КТ и 2.Разпоредбата на чл.187 т.10 от КТ с бланкетен характер ли е или предпоставя самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина?За да обоснове тезата си,че поставените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата представя няколко решения на окръжни съдилища,които обаче поради това,че не съдържат отбелязване,че са влезли в сила, не могат да бъдат съобразени/т.3 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина.Като правни основания са посочени: чл.190 т.3 от КТ /систем-ни нарушения/,чл.190 т.7 от КТ /други тежки нарушения /, чл.187 т.3 от КТ /неизпълнение на възложената работа,неспазване на техническите и технологическите правила/ и чл.187 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникване на трудовото правоотношение/.В обстоятелс-твената част са описани четири конкретни нарушения/1.не са предприети действия по ремонт или смяна на скоростна кутия на автомобил-Рено товарен,2.автомобил У. товарен без антифриз е замръзнал,3.не е извър-шен ремонт на автомобил Л. Нива и 4.бус Ситроен не е в движение от 17.12.11г./
В. съд е счел,че уволнението за незаконосъобразно,защото работодателят не е установил,че работникът,заемащ длъжността „механик” е извършил виновно описаните в заповедта нарушения.Приел е, че тъй като не са конкретизирани системните нарушения,ищецът е наказан за „други тежки нарушения”по чл.190 т.7 от КТ.Посочил,че цитираната норма „връща”към видовите нарушения по чл.187 от КТ,от които като релевантно за случая е преценил това по т.3.Изключил е нарушението по чл.187 т.10 от КТ,което е определил като такова с бланкетен характер, обхващащо всички други нарушения на трудовата дисциплина извън останалите изброени в чл.187/от т.1-9/.След като е обсъдил ангажираните доказателства,съдът е счел,че не може да се направи извод,че ищеца не е изпълнявал възложената му работа или техническите и технологическите правила /във вина може да му бъде вменено само оставянето на автомобил У.-товарен без антифриз,но то не е достатъчно да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание/.
При тези мотиви,поставените от касатора въпроси,доколкото не са свързани с решаващите мотиви на съда,не съставляват годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По тях не следва да се допуска касационно обжалване и защото касаторът с представените от него /незаверени като влезли в сила решения/ не установява те да се разрешават противоречиво от съдилищата. Не са налице и останалите специални основания по чл.280 ал.1 от ГПК. Противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не се установява.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, за което съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по т.д.№1/09г.на ОСГТК е необходимо разглеждането на поставения правен въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или законите да са непълни, неясни или противоречиви,което да налага създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.По поставените от касатора въпроси е налице непротиво-речива практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и която е спазена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт.Нормата на чл.190 т.7 е бланкетна.Тя сочи,че изброяването на закона в чл.190 не е изчерпателно,а примерно и че такова наказание може да са наложи и за нарушение,посочено в чл.187 от КТ,което съгласно критериите на чл.189 от КТ е достатъчно тежко.Посоченото в чл.187 т.10 от КТ нарушение е самостоятелно.При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да изпълнява всички правила, касаещи трудовите му задължения, което включва освен нормативните актове и всички актове на работодателя, съответно актове на висшестоящето ведомство, които създават задължения във връзка с работата му, в т.ч. и вътрешноорганизационни правилници, свързани с трудовите му функции. Неизпълнението на задължение, произтичащо от такъв акт, независимо от характера на акта (нормативен или вътрешноорганизационен) съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т.10 от КТ/вж. в този смисъл постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 915 от 20.11.09г.по гр.д.№ 4680/09г.на ІVг.о./.В случая обаче от значение за изхода на спора не е дали нормата на чл.187 т.10 от КТ е бланкетна или предпоставя самостоятелен състав на нарушение,а че работодателят не е установил работникът да не е изпълнил задължение, произтичащо от някакъв акт.Р. за изхода на спора мотиви на въззивния съд са, че работодателят не е установил,че работникът е извършил описаните в заповедта нарушения.Доколко се касае за действия по събирането и преценката на доказателствата,тази преценка на съда не може да бъде контролирана по същество в настоящата фаза.
С оглед на изложеното като счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 475 от 1.11.12г. по в.гр.д.№ 637 по описа за 2012г. на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.