ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
София, 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6143 /2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба 10186 от 24.9.2013 г, подадена от К. И. Б. срещу определение № 1678 от 24.7.2013 г по гр.дело № 1172/2012 г по описа на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията му по молба вх.№ 8113/13.8.12 г за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 15 лв по сметка на ВКС и за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната му касационна жалба срещу определение от 11.5.2012 г по същото дело. В частната жалба се подържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и се иска отмяната му и постановяване на друг, с който тези искания бъдат уважени.Подържа се, че исканията са основателни, тъй като представената от жалбоподателя декларация за семейно и имотно състояние е с вярно съдържание.Подържа се, че описаното в исковата молба жилище е придобит по наследство и давност, за което Б. не се е снабдил с нотариален акт, поради което и не следва го вписва в декларацията си.Липсата на каквото и да е притежавано имущество предполага освобождаването му от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
С частна жалба вх.№ 5712 от 8.6.12 г по описа на САС, К. И. Б. е обжалвал определение от 11.5.12 г, постановено по гр.дело № 1172/12 г, с което е потвърдено определение от 1.3.12 г по гр.дело № 13242/11 по описа на СГС и е върната като нередовна частна жалба № 8825 от 30.1.12 г по описа на регистратурата на СГС.Частна жалба вх.№ 5712 от 8.6.12 г е оставена от съда без движение със задължение в едноседмичен срок жалбоподателят да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв, както и същата да бъде приподписана от адвокат, по смисъла на чл.284 ал.2 от ГПК.В срока за изпълнение на указанията К. Б. е депозирал молба вх.№ 8113/13.8.12 г с искане за освобождаване от такса по смисъла на чл.83 ал.2 и предоставяне на безплатна правна помощ под формата на адвокатска защита за приподписване на жалбата.
С обжалваното определение САС е оставил без уважение двете искания.За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че не следва да бъде кредитирана представената от жалбоподателя декларация за семейно и имотно състояние, в частта с която деклараторът е вписал пълна липсата на недвижимо имущество, тъй като в подадената искова молба, въз основа на която е образувано делото самият той сочи, че е собственик на недвижим имот.Именно това противоречие е мотивирало съда да не кредитира декларацията по чл.83 ал.2 от ГПК.Искането за предоставяне на безплатна правна помощ е прието за неоснователно по същите съображения, предвид недостоверността на декларираните от жалбоподателя данни, както и поради наличие на хипотезата на чл.24 т.1 от Закона за правната помощ : когато предоставянето й не е оправдано от гледна точна на ползата, която би донесла на частния жалбоподател.
От данните по делото се установява следното :
В представената на 10.11.11 г от К. Б. декларация за материално и гражданско състояние, същият е вписал, че не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове, не получава наеми, трудово възнаграждение, рента, дивиденти и пр.Според декларацията Б. е разведен, с хронични заболявания и единствения му доход е в размер на 100 евро за отглеждане на неговата внучка, [дата на раждане]
В исковата молба, по която е образувано гр.дело № 13242/11 г К. Б. е предявил срещу всеки от седемте ответници-етажни собственици в сградата, в която живее искове за непозволено увреждане в размер на по 100 000 лв.В исковата молба подържа, че на основание чл.79 ал.1 от ЗС е собственик по наследство и давност на апартамент № 5 в [населено място], на [улица] на втори етаж с площ от 68, 83 кв.м.
При тези фактически твърдения законосъобразно е приетото от съда, че не следва да се кредитира представената от Б. декларация по чл.83 ал.2 от ГПК като недостоверна и от нея не може да се направи обоснован извод за липса на средства у молителя за заплащане на дължимата държавна такса от 15 лв.Същите съображения важат и по отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ, като в този случай САС е отчел и наличието на предпоставките по чл.24 т.1 от Закона за правната помощ.
Обжалваното определение е правилно.
Очевидно е, че в настоящия случай твърдените /в исковата молба и в депозираната до настоящия съд частна жалба/ и декларираните изявления на страната, относно притежаваното недвижимо имущество взаимно се изключват.Депозираната от ищеца декларация е недостоверна и не може да бъде кредитирана, което води до извода за недоказаност на наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, както и тези предоставяне на безплатна правна помощ.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правна помощ е посочено, че за предоставянето на правна помощ е необходимо кумулативно да са налице две условия – невъзможност на лицето да осигури адвокатска защита, защото не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв от една страна и второто условие интереси те на правосъдието да изискват това. Касае се до две групи обстоятелства, които подлежат на преценка.С разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ. В конкретния случай е осъществена именно такава преценка и е посочено, че предоставянето й е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице.Твърдените от ищеца вреди са в размер общо на 700 000 лв. Те произхождащи от обстоятелството, че по решение на Общото събраните на етажната собственост не се допуска ползване на общото мокрото помещение с тоалетна на тавана, поради опасност от пожар, както и поради консумиране на енергия от общия електромер.В отговора на исковата молба ответниците-етажни собственици подържат, че решението на Общото събрание е взето по причина на това, че ищецът Б. е допуснал наематели в собственото му таванското помещение и за да им осигури необходимите жилищни условия иска предоставянето на достъп и извършване на ремонт на общата мивка и смяна на залятата с цимент от съкооператорите тоалетна чиния.Б. подържа, че ответниците препятстват достъпа му до горните общи вещи поради което следва да му заплатят обезщетение за вреди в посочения размер.
Изводите на САС относно наличието на изключението за предоставяне на правна помощ в хипотезата по чл.24 т.1 са законосъобразни.Несъпоставими в случая са твърдените от ищеца вреди, доколкото би могло да се приеме, че е налице деликтно поведение от страна на ответниците-етажни собственици и претендираното от ищеца обезщетение в размер на 700 000 лв.
Поради това определението на САС следва да бъде потвърдено.
Неотносими към конкретния спор са представените от жалбоподателя определения : № 320 от 12.7.12 г по гр.дело № 315/12 г на ВКС на Второ гражданско отделение, определение от 15.5.2013 г по гр.дело № 3051/2013 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение и № 289 от 19.6.13 г на ВКС, Първо ГО.Същите имат за предмет различна фактическа обстановка, доколкото в тези случаи е липсвало разминаване между изложените в исковата молба твърдения и декларираните от жалбоподателя изявления.Следователно в настоящия случай от данните по делото е видно, че липсват условия за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение № 1678 от 24.7.2013 г по гр.дело № 1172/2012 г по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.