О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№498
гр. София, 30.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. дело № 7195 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на К. В. В., първата от които е подадена чрез адвокат Г. А. с вх.№ 10407 от 30.09.2013 г., а втората – чрез адвокат П. Я. с вх.№ 12307 от 11.11.2013 г. И двете частни касационни жалби са насочени срещу определение № 1719 от 26.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1897/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.04.2013 г. по гр.д.№ 10337/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-8 състав. С разпореждането на СГС е върната исковата молба на К. В. с вх.№ 79600 от 24.07.2012 г. по входящия регистър на Софийски градски съд и е прекратено производството по гр.д.№ 10337/2012г. на СГС, ГО, I-8 състав в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
В частните касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че съобщението, с което на ищцата са дадени указания за отстраняване нередовността на исковата молба е връчено единствено на процесуалния представител адвокат А., но не е изпратено съобщение на самата ищца, което е нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Не е отчетено обстоятелството, че известие за дадените указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба изобщо не е изпращано на втория й процесуален представител – адвокат Я., който не работи в адвокатското дружество, в което работи адвокат А., а отправянето на съобщение и до двамата процесуални представители е безусловно задължение на съда при наличието на категорични данни за извършено отделно овластяване на всеки от тях. Заявява, че това задължение на съда следва от самостоятелността на мандатните отношения на страната с адвокатите за осъществяване на процесуалното й представителство едновременно, паралелно и независимо от всеки от тях. Изложена е хронология на процесуалните действия по гр.д.№ 10337/2012 г. на СГС.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в изложение, подписано от адвокат А. и адвокат Я., като се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение по следните обуславящи процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: (1) Редовно ли е връчването на съобщения и книжа по делото само на единия пълномощник, когато е налице хипотеза на съвместно упълномощаване на повече от един пълномощник, които могат да действат само заедно; (2) Следва ли съдът, когато е налице нередовност на процесуално действие по отстраняване недостатъци на исковата молба, свързано с изпълнение на указания на съда, в резултат неспазване правилата за съвместно процесуално представителство, да ги счете за редовно извършени или следва да даде повторно указание за извършване на същото процесуално действие, но този път съвместно от упълномощените представители и (3) При повече от един процесуален представител /пълномощник/, които не работят на едно и също място, следва ли съобщението за констатирана от съда нередовност на исковата молба, да се изпрати и до двамата пълномощници с оглед гарантиране правото на защита в процеса.
Преписи от частните касационни жалби не връчвани предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, когато в определението на въззивния съд се съдържа произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване.
В разглеждания случай с разпореждане от 08.04.2013 г. по гр.д.№ 10337/2012 г. на СГС, ГО, I-8 състав е върната исковата молба на К. В. В. с вх.№ 79600 от 24.07.2012 г. и е прекратено производството по гр.д.№ 10337/2012г. на СГС, ГО, I-8 състав в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. За да потвърди това произнасяне, с обжалваното определение № 1719 от 26.07.2013 г. по ч. гр. д.№ 1897/2013 г. на САС, въззивният съд е приел, че в исковата молба на К. В. действително е посочен нейния адрес, с което е спазено императивното изискване на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, но страната явно е искала съобщенията да й бъдат връчвани чрез пълномощник, чийто съдебен адрес е посочен в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК при посочен от страната пълномощник, който в случая се явява и съдебен адресат, връчването се извършва на пълномощник. Въззивният съд е приел, че връчвайки на пълномощник на ищцата съобщения за отстраняване нередовност на исковата молба, съдът е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК да съобщи на страната допуснатите нередовности в исковата й молба. Представеното от частната жалбоподателка определение № 17/07 от 10.01.2006 г. по ч.гр.д.№ 500/2006 г. на ВКС, IV г.о. не е задължителна практика и е постановено в производство по отменения ГПК, в който не е съществувала разпоредба със съдържание идентично на сегашния чл. 39, ал. 1 ГПК. На следващо място – в исковата молба са посочени двама пълномощници на ищцата, но те работят в едно и също адвокатско дружество, на един и същ адрес, поради което въззивният съд е приел, че не е имало нормативно задължение за първоинстанционния съд да съобщава поотделно на всеки един от пълномощниците на ищцата идентични указания за отстраняване нередовността на исковата молба. Изложени са мотиви, че противното противоречи на принципа на процесуалната икономия, който по отношение на призоваването може да се извлече от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ГПК, уреждаща призоваването на няколко ищци или ответници, посочили общ съдебен адресат или имащи общ пълномощник. Преценено е, че с разпореждане от 26.10.2012 г. СГС е дал конкретни указания на ищцата за посочване основанието на претенцията й за имуществени вреди и е поискано извършване на конкретни фактически твърдения за начина, по който е формирана имуществената щета до размер на сумата 500 000 лева и за посочване на момента, в който се твърди да е възникнал самия вредоносен резултат, като с молбата с вх.№ 128083 от 05.12.2012 г. ищцата не е изпълнила указанията на съда в тази им част, доколкото е посочила „моля да имате предвид, без списъкът да е изчерпателен, че причинените на ищцата имуществени вреди, предмет на спора, са резултат от пропуснати трудови и други доходи за процесния период, пропуснати обезщетения за болнични и годишен платен отпуск, разходи за лечение и възстановяване и др.“. Прието е още, че с определението от 10.12.2012 г. е продължен срока за изпълнение на първоначалните указания на съда не само по отношение посочването на адреси за призоваване на ответниците, но също така е продължен и срока за изпълнение на указанията за уточнение на претенциите за имуществени вреди, независимо от обстоятелството, че СГС не е посочил изрично, че указанията му по отношение на имуществени вреди не са изпълнени. САС е приел, че трябва да се предполага, че употребата на изрази „моля да имате предвид, без списъкът да е изчерпателен“ и „ други“ е достатъчна за самата страна да е наясно, че не е изпълнила задължението си за отстраняване нередовността на претенцията си за имуществени вреди. САС е приел още, че частната жалбоподателка е права, че резолюцията на СГС от 05.03.2013 г., с която й е предоставена последна възможност да изпълни указанията, дадени с разпореждане от 26.10.2012 г. не сочи нов срок за изпълнение, но доколкото съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди не поради късно постъпване на молба с вх.№ 35917 от 26.03.2013 г., а поради неизпълнение на първоначалните му указания, то, от гледна точка на процесуалния закон, актът на СГС е правилен.
Преценката за това дали формулираните в изложението по чл. 274, ал. 3 вр.чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси са обуславящи по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК е в зависимост от изложените по-горе обстоятелства, а също така и в зависимост от съдържанието на пълномощното, дадено от К. В. на процесуалните й представители адвокат А. и адвокат Я.. Видно от този документ, частната жалбоподателка е упълномощила двамата адвокати с правата да я представляват по случая, като изготвят и подадат искова молба и да водят делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, включително изпълнителни производства и производства по отмяна на влезли в сила решения, както и им е предоставила всички права по чл. 34, ал. 1 ГПК, специалните права по чл. 34, ал. 3 ГПК и правото да преупълномощават други адвокати за защита на правата й. Не са формулирани никакви изисквания относно начина на упражняване на така предоставените права, включително липсва указание, че е налице съвместно упълномощаване на повече от един пълномощник, които могат да действат само заедно. В пълномощното е посочен един административен адрес – този, на който е регистрирано „Адвокатско дружество Д., А. и съдружници”, в което адвокат А. е съдружник и член на управителния съвет.
При тези обстоятелства Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че въпросите „Редовно ли е връчването на съобщения и книжа по делото само на единия пълномощник, когато е налице хипотеза на съвместно упълномощаване на повече от един пълномощник, които могат да действат само заедно” и „Следва ли съдът, когато е налице нередовност на процесуално действие по отстраняване недостатъци на исковата молба, свързано с изпълнение на указания на съда, в резултат неспазване правилата за съвместно процесуално представителство, да ги счете за редовно извършени или следва да даде повторно указание за извършване на същото процесуално действие, но този път съвместно от упълномощените представители” нямат изискваното обуславящо значение за изхода на делото. Въззивният съд не е дал разрешение на тези въпроси в обжалваното определение, нито е бил длъжен да ги обсъди, доколкото в частната жалба не се съдържат доводи за наличие на съвместно упълномощаване на повече от един пълномощници с произтичащите от това последици по отношение на връчването на съдебни книжа. За отбелязване е, че подобни доводи не се съдържат и в подадените частни касационни жалби, в които частната жалбоподателка поддържа, че двамата й процесуални представители са овластени поотделно, като са налице самостоятелни мандатни отношения на страната с адвокатите за осъществяване на процесуалното й представителство едновременно, паралелно и независимо от всеки от тях. Този извод следва и от съдържанието на самото пълномощно, обсъдено във връзка с разпоредбата на чл. 39 , ал. 2 ЗЗД („Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”).
Въззивният съд не е дал разрешение и на третия от въпросите в изложението („При повече от един процесуален представител /пълномощник/, които не работят на едно и също място, следва ли съобщението за констатирана от съда нередовност на исковата молба, да се изпрати и до двамата пълномощници с оглед гарантиране правото на защита в процеса”), както и не е бил длъжен да обсъди този въпрос, доколкото и в тази насока не се съдържат доводи в частната жалба, а липсват и подобни данни по делото. Както бе посочено, в пълномощното от К. В. за адвокат А. и адвокат Я. е посочен само един административен адрес, като оформлението на текста не съдържа дори индиция, че двамата адвокати не работят на едно и също място. Така е оформено и отбелязването в титулната част на исковата молба срещу текста „съдебен адрес”. В нито един момент от развитието на производството – от подаването на исковата молба до постановяването на разпореждането от 08.04.2013 г. – по делото не са постъпвали данни, че адвокат А. и адвокат Я. не работят на едно и също място.
В случая обуславящ би бил правния въпрос при наличието на повече от един пълномощници по делото нередовно ли е връчването, ако бъде извършено само на единия от тях, в който смисъл са изложени и мотиви от въззивния съд. Такъв въпрос обаче не е поставен, а и възприетото от въззивния съд разрешение кореспондира с нормата на чл. 39, ал. 2 ЗЗД, която не се нуждае от тълкуване. Формулираните от частната жалбаподателка въпроси не се нуждаят от уточнение и конкретизация, предвид което и с оглед изложеното, касационната инстанция намира, че отсъства общото основание за селектиране на касационните частни жалби, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1719 от 26.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1897/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: