О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С. 02.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1479 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Т. С. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 24.06.2011г. по в.гр.д. № 6879/11г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 22.02.2011г. по гр.д. №50747/2010г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,като е потвърдено решението в частта,в която е приз-нато за незаконно наложеното наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 1904 от 27.07.10г. и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК по поставени въпроси във връзка с приложението на чл.195 от КТ и по-специално:мотивирана ли е издадена заповед за налагане на дисципли-нарно наказание,в която/включително и в приложените към нея документи /не е посочена конкретна дата и период на извършване на нарушението, може ли съдът служебно да ги определя и правилно ли са определени при положение,че по делото са налице доказателства,сочещи различни дати на извършване на нарушението.Цитира /без да представя/ три решения на ВКС /№ 729 от 27.07.2004г.,№ 148 от 17.02.2000г. и № 1225 от 2.12.2008г./, които са без задължителен характер.Отделно са развити доводи за липса на системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ и за постановяване на обжалваната заповед в нарушение на чл.189 от КТ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е счел за правилен извода на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на издадената заповед № 1904 от 27.07.10г.,с която работодателят е наложил на ищцата наказание „предуп-реждение за уволнение”поради липса на извършено нарушение.За да приеме,че е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотно-шение по чл.190 ал.1 т.3 от КТ,се е мотивирал със съставомерност на посоченото в т.3 от заповедта за уволнение нарушение- влизане без разрешение в служебно помещение с ограничен достъп и с осъществени три други нарушения на трудовата дисциплина, за които е издадена заповед № 1697 от 14.07.10г.,с която й е било наложено наказание „предупреждение за уволнение”.
При тези мотиви- поставените от касаторката въпроси във връзка с приложението на чл.195 от КТ– са годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.
Не е налице обаче нито едно от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. К. не установил въззивният съд да е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС или да е налице противоречиво разрешаване на поставените от него въпроси от съдилищата,тъй като не е посочил или представил конкретни решения, които да са със задължителен характер,постановени от ВКС/за основанието по т.1/или на различни съди-ищата/за основанието по т.2/,на които въззивният акт да противоречи.
Не е налице и другото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като поставените въпроси са изяснени в практиката и не се налице основания за нейната промяна.С постановени по реда на чл.290 от ГПК /например – №857 от 25.01.2011г.по гр.д.№ 1068/09г.на ІV г.о.,№ 722 от 3.01.2011г.по гр.д.№ 518/09г.на ІV г.о., № 676 от 12.10.2010г.по гр.д.№ 999/09г.на ІV г.о.,№ 379 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 410/09г.на ІV г.о./ е прието,че задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл1.94 от КТ и възможността наказаният работник или служител да се защити в хода на съдебното производство по чл.344 ал.1 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни да удовлетворят тези изисквания и нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин – заповедта отговаря на чл.195 от КТ.
В случая – въззивният съд е постановил акта са съобразно така цитираната практика,като е приел,че периода на извършването на всяко едно от нарушенията от страна на служителя е определяем,като изложените в заповедта данни са достатъчни,за да може служителя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.Правилността на тези изводи /съответствието им с конкретно ангажираните доказателства по делото/ не е предмет на контрол в настоящото производство. Не могат да бъдат обсъждани и останалите доводи на страната за липса на системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ и за постановяване на обжалваната заповед в нарушение на чл.189 от КТ,тъй като те също касаят правилността на постановения въззивен акт,без във връзка с тях да са поставени въпроси,по чиято допустимост да е възможно произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 24.06.2011г. по в.гр.д. № 6879/11г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.