4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3729 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав, постановено на 27.03.2015г. по в.гр.д.№3792/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. К. против П. Т. Алтов иск за заплащане на сумата 6000лв. като обезщетение за неоснователно ползване на собствената на ищеца ? идеална част от ПИ № 56784.530.930 по кадастралната карта на [населено място] чрез държане на незаконна сграда в посоченото дворно място.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Дали извършването на незаконно застрояване в един съсобствен имот, макар и в рамките на разпределеното между останалите съсобственици ползване, представлява пречене по смисъла на чл.31, ал.1 ЗС и отнема възможността същият да се ползва от останалите по предназначението му, така както го ползва съсобственикът, извършил незаконното застрояване;
2. Обвързани ли са съсобствениците от начина на разпределение на ползването върху имота, установено чрез съдебна спогодба, след като единият от тях впоследствие е внесъл промени в начина и характера на застрояването чрез незаконно строителство.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Т. Алтов изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за ползите, от които ищецът като съсобственик на недвижим имот, е бил лишен през периода от м.юни, 2008г. до м.юни, 2013г. по причина на това, че съсобствения между страните ПИ №56784.530.930 е бил застроен незаконно от ответника по иска и се ползва само от него чрез държане на незаконната сграда в дворното място.
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ответникът упражнява фактическа власт върху имота правомерно, съобразно с притежавания от него дял в размер на 1/3 от съсобствеността и реално върху 117кв.м. застроена и незастроена площ от имота, която съответства на полученото от него право на реално ползване по договора за съдебна спогодба на съсобствениците от 1963г. Прието е, че забраната на чл.31, ал.1 ЗС да не се пречи на другия съсобственик да упражнява субективното си материално право на ползване върху имота съобразно притежавания дял от 1/3 от съсобствеността и в съответствие с установения начин на реално ползване не е нарушена с факта на построяването на жилищната сграда на ответника в съсобствения имот без учредено право на строеж и без необходимите строителни книжа, тъй като строежът попада в частта от имота, отредена на ответника за реално ползване и не пречи на съсобственика-ищец да упражнява своите права в съсобствеността.
Прието е, че невъзможността да се допусне и извърши жилищно строителство съобразно предвиденото не е единствено поради незаконния строеж на ответника, а и поради извършено такова от ищеца и други съсобственици в поземления имот. Изложени са и съображения, че премахването на незаконната двуетажна сграда на ответника, което е предприето по административен ред, не е предмет на правния спор по делото и в конкретния случай не води до неоснователни действия по смисъла на чл.31, ал.1 ЗС, възпрепятстващи и ограничаващи възможността на другия съсобственик да се ползва от съсобствения имот.
С оглед естеството на правния спор и изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не са свързани с основните релевантни за спора факти и обстоятелства, чието правно значение и последици съдът следва да прецени при решаването на спора по същество. Основният правнозначим факт в случая е ползване на такава част от съсобствения имот, която да надвишава частта, предоставена за ползване на съсобственика при сключването на спогодбата между праводателите на страните през 1963г. По делото е прието, че частта от имота , която ответникът реално ползва, не надвишава правата му в съсобствеността, както и че ползването се осъществява в частта, отредена на праводателите му през 1963г. В изложението не се поставя материално правен въпрос за значението на този факт, нито процесуално-правен въпрос, свързан с установяването му.
Обстоятелството дали извършваните от ответника действия по застрояването на имота пречат на предявилото иска лице да ползва имота според неговото предназначение в случая е ирелевантно, тъй като по делото се претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, а не извършване на ново разпределение на ползването. От значение в случая е дали застрояването е извършено от ответника в границите на предоставената му за ползване част от имота. В този смисъл изводите на въззивния съд съответстват напълно на практиката на ВКС досежно значението на застрояването за ползването на съответните части от съсобствения имот от всеки един от съсобствениците-решение №94/28.03.2012г., постановено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№897/2011г.; решение, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№4255/2008г. по описа на ІІ ГО на ВКС, в които е прието, че ако един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова полза да е учредено право на строеж и сам ползва построеното, това обстоятелство следва да бъде взето предвид при спор между съсобствениците за ползването на имота, като в определения за ползване на съсобственика дял бъде включена застроената от него част.
Сочените в изложението решения на ВКС /решение №1873/11.11.1963г. по гр.д.№1392/1963г. на І ГО и решение №3211/18.12.1972г. по гр.д.№2374/1972г. на І ГО касаят спорове, свързани с разпределение на ползването, какъвто иск обаче по настоящето дело не е бил предявен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, постановено на 27.03.2015г. по в.гр.д.№3792/2014г.
ОСЪЖДА Х. А. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на П. Т. Алтов от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: