О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 25.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1279/2017 година
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 7044 от 09.09.2016г. по в.гр.д. № 3321/2016г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, 51 състав, от 13.11.2015г. по гр. дело № 50054/2014г. в обжалваната част и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск, съобразно мотивите към решението.
Ответникът по касация [фирма] в представения отговор от пълномощника адв. П. А. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че относно евентуалния иск районният съд се е произнесъл по факти, които не са въведени от ищеца с исковата молба. По този иск с исковата молба са въведени твърдения, че ищецът е собственик на процесните вещи, но доколкото те липсват, претендира присъждане на тяхната равностойност. Районният съд, в нарушение на диспозитивното начало е изследвал въпроса за наличие на обедняване от страна на ищеца, обогатяване от страна на ответника, както и връзка между тях, т.е. фактическия състав на чл. 59, ал.1 ЗЗД. По този начин съдът е определил предмета на делото, въз основа на обстоятелства, на каквито ищецът не се позовава и в този смисъл се е произнесъл по непредявени факти, извън обхвата на търсената от ищеца защита. Липсва и произнасяне по релевантите за правния спор факти, с които е сезиран съдът с исковата молба. По тези съображения и съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, обезсилил го е и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск за присъждане на паричната равностойност на движимите вещи.
Касаторът С. И. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. На основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „До кой момент страните по делото могат да правят възражения по отношение на правната квалификация на исковата претенция“;
2. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „В случай, че иск по чл. 108 ЗС бъде оставен без уважение, тъй като не е доказано държането на вещите от третото лице, следва ли третото лице да има задължение за заплащане на паричната равностойност на тези вещи?“;
3. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „При обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за повторно произнасяне, въззивният съд следва ли да укаже в какво точно се състои недопустимостта на решението?“;
4. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „В случай, че първоинстанционният съд е възприел една правна квалификация на предявен пред него иск, а въззивният съд счете, че правната квалификация е различна, следва ли при връщане на делото за ново произнасяне въззивният съд да посочи точно и конкретно по какъв иск следва да се произнесе първоинстанционният съд?“.
ВКС намира, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси. По прилагането на чл. 270, ал. 3 ГПК е налице задължителна съдебна практика. Съгласно т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. ОСГТК на ВКС „когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.“ Като е изследвал въпроса за правната квалификация на евентуално съединения иск, при наведени във въззивната жалба оплаквания, съдът не е нарушил съдопроизводствените правила.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси, които касаят правната квалификация на предявения евентуален иск и задължението на въззивния съд да укаже същата на първоинстанционния съд.
Не съответства на данните по делото твърдението, че въззивният съд не е указал в какво се състои недопустимостта на решението. Въззивният съд е приел е, че в нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, и е изложил мотиви по кои ненаведени от ищеца обстоятелства се е произнесъл първоинстанционният съд. Върнал е делото за произнасяне по релевантите за правния спор факти, с които е сезиран съдът с исковата молба. С исковата молба се претендира равностойността на процесните движими вещи, ако същите не бъдат намерени, което сочи на претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, съдържаща няколко хипотези относно размера на обезщетението в зависимост от това дали подлежащата на връщане вещ е погинала, отчуждена е или е изразходвана.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 7044 от 09.09.2016г. по в.гр.д. № 3321/2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: