О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 09.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5548/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. М. К., приподписана от особен представител адв.П. Ч. срещу решение № 225/11.10.2016 г. по гр.д.№ 263/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т..С него е потвърдено решение № 93/01.03.2016 г. по гр.д.№ 237/2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Д. С. Д. искове с правно основание чл.73 ал.1 ЗННД вр.чл.45,чл.51 и чл.52 ЗЗД за присъждане на сумите:
-20 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от сключен на 23.01.2006 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот-жилищна сграда, намираща се в [населено място] , собственост на касатора, обективиран в нот.акт № 91, т.1,рег. 1343, дело №45/2006 г. на нотариус рег.№145,който е признат за нищожен с влязло в сила решение, изразяващи се в изнасяне и разпродаване на цялото имущество, материали и други движими вещи и нанесени повреди по имота;
-5 500 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от същия договор, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на отношенията с децата и внуците му и накърняване на достойнството му, ведно със законната лихва от 23.01.2006 г. върху двете главници до окончателното им плащане.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържа оплакване,че решението е погрешно, че незаконно е отстранен от имота си ,че от техническата експертиза е установено наличието на вреда, че е увредено физическото и психичното му здраве.Дейността на ответника по предявения иск, който е нотариус и е защитаван от колегите си , е пряко свързана с причиняването им. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.Оспорва заплащането на адвокатско възнаграждение за адвоката на ответника.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, изготвено от служебния адвокат на касатора, се поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Посочва се, че не е изяснено указано ли е на касатора,че има възможност да ползва правна помощ и кога е станало това, кое обстоятелство е наложило исковата молба да бъде многократно оставяна без движение.Изтъква се, че едва с неговото назначаване ищецът е получил възможност да конкретизира, остойности и направи исканията си,че в определения кратък срок конкретизацията не може да бъде прецизна.Намира,че като особен представител, намиращ се на повече от 100 км от пребиваването на касатора не е имал възможност за нормална комуникация с него,че съдът му е отказвал съдействието да уведоми лично страната за разпорежданията си . Всичко това обрича процеса и не е възможно в 14-дневен срок да конкретизира подадена от доверителя му молба.Също така му е указвано да представя преписи за страните,да заплаща д.такса и др.,без да уведомява страната.Счита,че е следвало производството по двата иска да бъде разделено. Прави оплакване, че не е обсъдено бездействието на първоинстанционния съд да бъде установена причинна връзка между нестъпилите вреди за касатора и поведението на ответника и че неоснователно е отхвърлено искането му за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото в първоинстанционния съд за изслушване на медицинско заключение. Счита ,че изясняването на този въпрос е от съществено значение за практиката и прилагането на закона.Поддържа,че по поставените въпроси липсва съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. ,в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.А. К., я оспорва.Претендира заплащане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА.
Третото лице помагач ЗАД [фирма] не е изразило становище.
Касационната жалба е подадена в законовия срок,от надлежна страна, с интерес от процесуалното действие,поради което е допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че ответникът, в качеството си на нотариус рег. № 145, е изповядал нотариален акт, чрез който е обективирана покупко-продажба на масивна жилищна сграда в [населено място], подробно описана, като договорът е сключен между касатора като продавач,представляван от пълномощника М. Г. П. и неговия малолетния тогава син М. М. К. като купувач.Пълномощното е заверено от нотариус рег.№ 481. С влязло в сила решение сделката е била обявена за недействителна на основание чл.42 ЗЗД,тъй като пълномощното има за предмет само дворното място, в което се намира къщата, без самата сграда.С друг нотариален акт, чрез същия пълномощник, касаторът е продал на сина си и дворното място,ведно с плевник и навес за сумата 4 807 лв. С влязло в сила решение пълномощникът Г. е осъден да му заплати продажната цена по отчетната сделка. Въззивният съд е посочил,че отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД е специална деликтна отговорност,чиито предпоставки са: неизпълнение на служебно задължение, виновно поведение, вреда и причинна връзка. Направил е извод,че ответникът не е нарушил служебните си задължения, доколкото с пълномощното е предоставена представителна власт да се прехвърли терена,без сградата да е изрично изключена.Поради това е счел,че с него е учредена представителна власт за продажба и на сградата с оглед правилото на чл.92 ЗС,според което когато се прехвърля земята,без да е изрично посочено,че се изключват сградите,то със земята се прехвърлят и те.Ответникът е действал съгласно закона, а проверката и напътването относно обема на представителната власт е следвало да извърши нотариусът,заверил пълномощното.Приел е също така, че влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.42 ЗЗД е непротивопоставимо на ответника, който не е участвал в това производство. Заключил е, че имуществените вреди, изразяващи се в намаляване актива на имуществото не са причинени от сделката,че нотариусът не носи отговорност за процесите на овехтяване, нито за необходимите разноски за поддържане и поправяне на имота, те са задължение на неговия собственик. Тъй като нотариусът не е нарушил служебните си задължения, то той не носи отговорност и за неимуществените вреди. Посочил е, че е изтекла и общата петгодишна давност,с която се погасява вземането за обезщетение за деликт.Твърди се такъв да е възникнал на 23.01.2006 г., давността не е спирана и прекъсвана и е изтекла на 23.01.2011 г., а исковата молба е подадена през 2013 г.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В изложението липсват формулирани правни въпроси във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения, то съдържа единствено оплаквания за допуснати преди всичко от първата инстанция ,но и от въззивната инстанция процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК, а в следващото,по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. К. съд не може да изведе правни въпроси въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало. При липсата на общо основание, е безпредметно обсъждането на твърдяните допълнителни основания . Те също не са обосновани, а само са цитирани законовите разпоредби,които ги уреждат.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че исковата молба е постъпила на 19.02.2013 г.,към нея е била приложена молба за правна помощ и с определение от 20.02.2013 г. първоинстанционният съд е допуснал предоставянето й на касатора. На 28.02.2013 г. е назначен първия му особен представител, определен от Адвокатската колегия,който е поискал да бъде освободен.На 08.03.2013 г. е назначен втория му особен представител,който също е поискал да бъде освободен и на 17.04.2013 г. е назначен настоящият особен представител на касатора. През периода на назначаване на служебен адвокат други процесуални действия не са извършвани.
При този изход на делото ,основателно е искането на адвоката на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225/ 11.10.2016г. по гр.д.№ 263/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т..
ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на адвокат А. Т. К. сумата 1285 /хиляда двеста осемдесет и пет/ лв.адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: