О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр.София, 11. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1885/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 525 на 25.11.2008 год. по в.гр.дело № 634/2008 год., с което е оставено в сила решение № 118 от 10.04.2008 год. на Б. районен съд по гр.дело № 337/2007 год. за признаване за установено по отношение на ответниците, че първите четирима от тях А. Г. С. , К. Б. Г. , М. К. И. и Е. К. Б., като наследници на Г. Н. С. , б.ж. на гр. Б., починал на 28.12.1978 год., не притежават правото на собственост по реституция със заповед № Р* от 09.04.2003 год. на кмета на Община-Б. върху терена на УПИ *Х-584 в кв.177 по плана на гр. Б. с площ 1295 кв.м., при граници: от север ул.”С”, от запад ул.”В”, от юг-УПИ *, от изток-УПИ Х-585.
Недоволни от въззивното решение са касаторите А. Г. С. , К. Б. Г. , М. К. И. и Е. К. Б., представлявани от адвокат И от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 Г. като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК-прилага съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, а процесуалноправният въпрос е свързан с обхвата на съдебния контрол върху влезли в сила индивидуални административни актове.
Ответниците по касация ГПК-Н. , гр. Б., „К”ООД, О. Б. и „Г”Е. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че за ответниците/сега касатори/ липсва основание да се приеме, че по преписката за обезщетение с компенсаторни записи е направено искане за отмяна на отчуждаването в срока по § 2 ПЗР на ЗОСОИ, поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед по реда на чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
С определение № 88 от 24.06.2009 год. по гр.дело № 908/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 и чл.286 Г. касационната жалба е върната на въззивния съд с оглед проверката на редовността й.
С молба вх. № 9* от 13.11.2009 год. е възпроизведено основанието за допустимост на касационното обжалване, визирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 Г. , когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 966 от 06.11.2007 год. по гр.дело № 1320/2006 год. на ІІ гражданско отделение е постановено по иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД във връзка с чл.2, ал.3 ЗОС и § 7, ал.6 ПЗР на ЗМСМА;
Решение № 1* от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. на ІV гражданско отделение е по иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но във връзка с чл.2, ал.3 ЗОС и § 1, ал.2 ЗК; чл.127, ал.1, 188, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./;
Решение № 1* от 27.09.2001 год. по гр.дело № 2353/2000 год. на ІV гражданско отделение касае приложението на чл.18 и 92 ЗС във връзка с чл.2, ал.2 ЗОС относно сгради и постройки на кооперативни организации.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 525 на 25.11.2008 год. по в.гр.дело № 634/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: