О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
Гр.София, 18.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1054 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф”Е. , гр. П. срещу решение № 1085/29.07.2009г., постановено по гр.д. № 678/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.05.2008г. по т.д. № 113/2008г. на Софийския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Е. “Б” – Г. И. Г. сумата от 3229.81 лв., представляваща ДДС, начислен върху данъчна основа от 16149.05 лв. по фактура № 3/25.06.2004г. със законната лихва от 11.10.2007г. и сумата от 1384.88 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2004г. до 11.10.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част апелативният съд е приел, че между страните са съществували договорни отношения, като ищецът по иска – Е. “Б” е доставил на ответника – настоящ касатор, месни продукти по фактура № 3/25.06.2004г., а касаторът – на ответника, фураж по фактура № 2068/25.06.2004г. С протокол от същата дата страните са извършили прихващане на насрещните вземания, представляващи данъчните основи по фактурите, до размер на по-малкото от тях – 16104.79 лв. Решаващият състав не е уважил заявеното във въззивното производство възражение за прихващане на сумата от 3229.81 лв. по фактура № 3/25.06.2004г. съгласно нотариална покана от 15.05.2008г. Изложени са съображения, че пред въззивната инстанция могат да се разглеждат само възражения, основаващи се на материалноправни изявления за компенсация, както и че в случая, е налице спор относно насрещното вземане и изявлението. Допълнителните аргументи на съда са, че не е достатъчно включването на ДДС във фактурите, за да се счете данъкът за дължим, тъй като липсва отразяване на данъка в счетоводните регистри като задължение към бюджета и в подадената справка декларация.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя няколко материалноправни въпроса, обуславящият от които е, дали вземането на доставчика спрямо получателя за стойността на ДДС по извършена доставка представлява частноправно или публичноправно вземане за данък?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения въпрос ще има принос в тълкуването на закона и ще осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на правните норми.
Въведеният от касатора въпрос би попаднал в приложното поле на касационното обжалване, но в случая, апелативният съд не е коментирал евентуалния публичноправен или частноправен характер на вземането за ДДС. Обуславящите за изхода от спора изводи на апелативния съд са свързани със съществуващия спор относно извънсъдебното изявление за прихващане и недопустимостта на разглеждане на възражение за съдебна компенсация, което е заявено за първи път във въззивното производство.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска, като касаторът следва да заплати на основание чл.81 ГПК направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. по договор от 09.11.2008г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1085/29.07.2009г., постановено по гр.д. № 678/2009г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Ф” Е. , гр. П., ж.к.”С”ЕООД, да заплати на Е. “Б” – Г. И. Г. , гр. Х., ул.”С” № 2* вх. А, ап.105 сумата от 300 лв. /Триста лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.