3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 04.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1721 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 507 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 225/2010 г. на С. апелативен съд е оставено в сила решение № 5820 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 3774/2006 г. на С. градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Р. С. М. против Н. Д. М., двамата от[населено място], за обявяване за окончателен на предварителен договор от 06.09.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в[населено място], [улица]. В решението е прието, че предварителният договор е недействителен при условията на чл. 31, ал.1 ЗЗД – при сключването му прехвърлителката Н. Д. М. не е могла да разбира и да ръководи действията си, тъй като е страдала от психично заболяване в състояние на епизод с манийно-параноидна симптоматика на фона на личностна промяна, приравняващо се на продължително разстройство на съзнанието, ограничаващо възможността и да следи за работите си и да се грижи за интересите си.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Р. С. М.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по обуславящия изхода на делото въпрос: следва ли преценката на съда по възражение за недействителност на сделка при условията на чл. 31, ал.1 ЗЗД да се формира само въз основа на заключение на медицинска експертиза, основана на свидетелски показания или следва да се съобразят всички доказателства за състоянието на лицето към релевантния момент. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради постановяването му в противоречието с практиката на съдилищата по процесуалния въпрос: следва ли да се приложат неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, когато не е проведено пълно доказване на правопораждащи факти. Приложени са решение № 267 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 5334/2007 г.; решение № 321 от 26.05.2009 г. по гр.д. № 6317/2007г. и решение № 189 от 14.07.2005г. по гр.д. № 2219/2003 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Липсва противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените решения на Върховния касационен съд, в които е прието, че съдът изгражда своите изводи не само от отделни факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото; че всяка от страните трябва да докаже по безсъмнен начин фактите, от които черпи изгодни правни последици; че когато не е проведено пълно доказване на правопораждащите факти влизат в действие неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е изградил изводите си, изследвайки всички факти относно състоянието на прехвърлителката към момента на сключване на предварителния договор; обсъдил е всички събрани доказателства в т.ч. заключения на приети по делото съдебно-медицински експертизи и показания на свидетели и след анализа им е приел за установено по безсъмнен начин, че при сключване на договора прехвърлителката е страдала от психично заболяване във форма, препятстваща я да разбира адекватно действията си.
Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 т.3 КТ. Въпросът въз основа на какви доказателства следва да се формира преценката на съда за недействителност на сделка на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД – следва ли тази преценка да се формира само въз основа на заключение на медицинска експертиза, основана на свидетелски показания или следва да се съобразят всички доказателства за състоянието на лицето към релевантния момент, по съществото си въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Процесуалният въпрос по приложението на чл. 188 ГПК (отм.) е намерил трайно разрешение в съдебната практика, съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът е формирал изводите си след преценка на свидетелските показания, в т.ч. показания на личния лекар на прехвърлителката (свидетеля К. Д.), имаща преки впечатления за здравословното и състояние и към момента на сключване на предварителния договор, показанията на свидетели, присъствали при сключване на сделката, но нямащи впечатления за личността и здравословното и състояние на прехвърлителката и приетите по делото съдебно медицински експертизи, основани не само на свидетелски показания, но и на личен преглед, при който са установени параноични налудности, болестно инхибирани памет и интелект – данни за психично разстройство с шизофренни симптоми, свързано с продължително разстройство на съзнанието.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 225/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: