3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№499
Гр.София, 25.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2667 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 14.01.14г., постановено по в.гр.д.№ 10951/12г. от Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 14.03.12г. по гр.д.№ 53018/09г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на И. Й. Т. и И Б. Т., [населено място] сумата от 24940.40 лв. по предявените частични искове с правно основание чл.92 ЗЗД с размер на цялото вземане от 183375 лв. – неустойка за забава по чл.27 от предварителен договор от 25.01.02г. за периода 06.08.04г. – 28.04.05г. със законната лихва от 24.07.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор на 25.01.02г., по силата на който ищците – ответници по касационната жалба, са учредили право на строеж върху недвижим имот срещу задължение на касатора да построи в този имот жилищна сграда и да им предаде конкретни обекти от същата. Безспорно е установено по делото, че сградата е построена и въведена в експлоатация на 28.04.05г. Уговорката в договора е била в срок от 24 месеца от даване на протокола за строителна линия и ниво да се прехвърли собствеността върху обектите, но до датата на завършване на сградата – 28.04.05г., е налице забава на изпълнителя. Възражението на настоящия касатор, че забавата в изпълнението се дължи на действия на трето лице, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че съседът на имота е препятствал само поставянето на топлоизолация откъм неговия имот, но не е била установена липса на техническа възможност топлоизолацията да бъде поставена без да се навлиза в съседния имот. Решаващият състав се е позовал и на уговорката в чл.29 на договора, според която при възникване на непредвидени спънки, касаещи изпълнението му от страна на собственици на съседни имоти, сроковете в договора да могат да се променят съобразно закъснението, но само съгласувано между страните, което в случая не било налице. С оглед на тези аргументи е ангажирана отговорността на изпълнителя за заплащане на неустойка за забава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя материалноправните въпроси: „Неустойката за забава обективна отговорност ли е или е виновна?”, „Действията на трето лице изключват ли вината?” и „Отговорността по чл.21, ал.2 ЗЗД кумулира ли се с отговорността по чл.92 ЗЗД при забавено изпълнение?”.
Поставените въпроси са формулирани общо теоретично, но доколкото са свързани с приетото разрешение, че действията на третото лице не представляват препятствие за точното изпълнение на задълженията на длъжника, същите са от значение за спора. От друга страна не е налице втората предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По въведените от касатора въпроси е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС. В решение № 10/09.02.15г. по т.д.№ 4429/13г. на ВКС, ІІ т.о. е разгледана хипотеза по направено възражение, че забавата на изпълнителя се дължи на действия на трето лице. Даденото разрешение е, че за да се освободи от отговорността за забава длъжникът следва да е изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването към водоснабдителната и канализационната мрежа и забавата да е резултат само на действията на органите или лицата, от които зависи това присъединяване. Тези обстоятелства са счетени като основания с времето на забавата да може да се удължи срокът за построяване на обекта, но само ако такава възможност е уговорена в договора. В решение № 193/27.06.12г. по гр.д.№ 1259/11г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че поетото задължение на строителя за снабдяване с акт обр.16 не представлява обещаване действието на трето лице. Въз основа на цитираната практика на ВКС следва да се направи извод, че забавата на изпълнителя се преценява във всеки конкретен случай според относимите факти и обстоятелства по спора. Дадените разрешения касаят именно отговора на въпроса, че от значение за отговорността на длъжника е виновното неизпълнение. Действията на трето лице подлежат на изследване, доколкото длъжникът е изправен, както и с оглед на възможността страните да уговорят удължаване на срока за изпълнение при настъпване на евентуални препятствия.
Поставените от касатора процесуални въпроси за допустимостта непредвидените обстоятелства да се установяват с всички доказателствени средства, ако е налице уговорка това да става с писмено съгласие, и за изследване на възможността поставянето на изолацията да се осъществи по друг начин, са от значение за правилността на въззивното решение. Въпросите са относими към приетите за установени факти по спора, като липсват процесуални ограничения относно допустимите доказателствени средства, поради което евентуалната необоснованост на въззивния акт не е основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството имат ответниците по касационната жалба, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.01.14г., постановено по в.гр.д.№ 10951/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.