О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499/14.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3906 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 477/ 02.12.2014 г, с което Смолянски окръжен съд, като е потвърдил решение № 129/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 60/ 2014 г. на Чепеларски районен съд в обжалваната част, по исковете на Й. Й. С., Р. В. С. и Н. Й. С. на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е отменил три решения на Общото събрание от 12.03.2014 г. на етажната собственост на сграда „М. Л.” в к. к. П..
Решението се обжалва от другите собственици на обекти в сградата на етажната собственост с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по материалноправните въпроси:
1. Императивна ли е нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС? и
2. Императивна ли е нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС?
Касаторите считат, че въпросите обуславят правните изводи на въззивния съд, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обосновават с практиката на съдилищата, която прилагат към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК (първоинстанционни и въззивни решения). Считат, че допускането на решението до касационен контрол по тези въпроси също така би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 2801, ал. 1, т. 3 ГПК). Касаторите се оплакват, че с решението неправилно са приложени чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. Претендират разноски.
Ответниците по касационната жалба Й. Й. С., Р. В. С. и П. Й. С. оспорват искането за допускане на касационния контрол с възражението, че допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК липсват. Изключват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърденията, че приложените решения не са влезли в сила. Изключват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че и две норми на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС са ясни и ненуждаещи се от тълкуване, а изводът за това, че са императивни следва от сравнителен анализ с ал. 3 на чл. 51 ЗУЕС. Ответниците по касация считат, че и трите алинеи визират задължения по разходите за управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, но когато законодателят е имал волята диспозитивно да уреди тази група обществени отношения, е използвал съответния изказ. За разлика от първите алинеи на чл. 51 ЗУЕС, единствено в ал. 3 е възложена в компетентност на Общото събрание на етажната собственост възможност да вземе решение в отклонение от законовите правила. Ответниците по касация не обсъждат практиката по приложените влезли в сила решения. По същество възразяват, че жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/ 03.07.2015 г) обосновава допустимият предмет на жалбите. Те са подадени преди да влезе в сила последното изменение на ГПК, въззивното решение е по конститутивни искове, които нямат парично изражение и ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата първоначална редакция) не се прилагат. Жалбите изхожда от легитимирани страни – ответниците по уважените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и другите изисквания за редовност и допустимост на жалбите, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и по двата въпроса.
В. съд е установил, че Общото събрание (ОС) в сградата на етажната собственост взема следните решения: 1) да разпредели по равно според броя на обектите в сградата на етажната собственост разходите за управление и поддържане на общите части, като вноската за 2014 г. да е в размер на 1 500 лв. (т. 4. 1 от протокола на ОС от 12.03.2014 г.); 2) да освободи от това задължение собственикът на лоби-бара и ресторанта в сградата (т. 4. 2 от същия протокол) и 3) да откаже писменото искане на ищците (сега ответници по касация) да бъдат освободени от същото задължение поради това, че не пребивават в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година (т. „разни” от протокола). В. съд е подложил на тълкуване чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не се заплащат разходите по ал. 1 … от собствени, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Приел е, че нормите са императивни, а трите решения им противоречат. Решението по т. 4. 1 – поради приложен от ОС критерий за разпределение на паричната вноска, различен от законовия в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Решението по т. 4. 2 – поради освобождаването на собственик на два обекта от задължението за парична вноска, въпреки че не са осъществени обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Решението по т. „разни” – поради отказа на ОС да освободи ответниците по касация от същото задължение, въпреки че са осъществени обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. В. съд е споделил мотивите на първата инстанция, че релевантните обстоятелства по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС подлежат на деклариране, а представената декларация пред ОС го задължава да ги приеме осъществени. И обратното – при липса на такава декларация ОС на етажната собственост е длъжно да приеме обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС неосъществени. Това са мотивите, при които първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част – с която тези искове по чл. 40 ЗУЕС са били уважени.
Следователно и двата поставени от касатора материално-правни въпроса обуславят правните изводи на въззивния съд. В приложената съдебна практика към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС са обсъждани като диспозитивни. Решение от 20.01.2014 г. по гр. д. № 14 433/ 2013 г. на СГС е влязло в сила на 16.07.2015 г, когато е постановено определение № 429/ 16.07.2015 г. по т. д. № 1955/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. за недопускането му до касационно обжалване. Решение от 24.08.2012 г. по гр. д. № 16422/ 2011 г. на СГС и решение от 26.02.2013 г. по гр. д. № 9358/ 2012 г. на СГС са необжалваеми и са влезли в сила на датите, на които са обявени. И по двата въпроса, които касаторът поставя, няма задължителна практика на Върховния касационен съд. Изложеното обосновава основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е излишно да се обсъждат възраженията на ответниците по касация в приложението на това допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 477/ 02.12.2014 г. по гр. д. № 408/ 2014 г. на Смолянски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 120. 00 лв. (по 40. 00 лв. по всеки обективно съединен иск).
Делото да се докладва за насрочване след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.