О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499/11.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова ч. гр. д. № 5346 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 241/ 06.07.2015 г. по гр. д. № 2053/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО, с което е оставена без разглеждане по същество молбата на И. К. С. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 10.05.2012 г. по гр. д. № 1747/ 2006 г. на Софийски градски съд.
Определението се обжалва от И. К. С.. В частната жалба е направено оплакването, че е санкционната последица на чл. 306, ал. 2 ГПК е приложена незаконосъобразно, защото предходният състав на Върховния касационен съд и пропуснал да се произнесе по искането за продължаване на срока за поправяне на нередовностите на молбата за отмяна.
От ответниците по нея не са постъпили отговори на частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че допустимият неин предмет обосновава чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК – обжалва се определение, с което друг състав на ВКС прегражда развитието на производството по извънредния способ за отмяна на влязлото в сила решение. Подадена е от легитимирана страна – жалбоподателят, на когото единствено принадлежи интересът да иска отмяна на определението. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но разгледана по същество тя е неоснователна.
П. състав на Върховния касационен съд е бил сезиран с молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение. Жалбоподателят се е позовал на основанията на чл. 303, ал. 1, т. 1 т. 5 ГПК – нови писмени доказателства от съществено значение за делото и нарушено право на участие в следствие нарушение на процесуалните правила. Не е изложил конкретни обстоятелства, които да са годни да покрият визирано в закона основание на извънредния способ в глава Х. ГПК (по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК).
С разпореждане от 24.04.2015 г. съдията-докладчик по гр. д. № 2053/ 2015 г. е дал дължимите указания и законен срок за поправяне на тези нередовности; включително е указал на жалбоподателя да представи новите писмени доказателства, на които се позовава (чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК). Разпореждането е съобщено на 04.05.2015 г.
С молба от 12.05.2015 г. жалбоподателят: 1) се е оплакал, че решението е недопустимо (постановено е след касационна отмяна на първото въззивно решение по делото въпреки неговата необжалваемост); 2) приложил е удостоверение № АГ 9400-317/ 08.05.2015 г, издадено от СО – Район Б.; 3) изложил е общи (неконкретизирани) твърдения за наличието на други писмени доказателства и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са го поставили в невъзможност да упражни правата си по приключилото дело и 4) е направил искане за продължаване на срока за представяне на други доказателства, който му е бил даден с разпореждането от 24.04.2015 г. Приложеното удостоверение е със съдържание, идентично на друго удостоверение № 1100-89/ 10.04.2007 г. също от СО – Район Банка. Последното е било прието по приключилото дело и е обсъдено в решението, чиято отмяна се иска.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане по същество молбата за отмяна, прилагайки санкционната последица на чл. 306, ал. 2 ГПК. Отчел е, че нейните нередовности не са поправени с молбата от 12.05.2015 г. и с изтичане на законния 1-седмичен срок, даден с разпореждането от 24.04.2015 г., е преклудирана възможността жалбоподателят да ги поправи (чл. 64, ал. 1 ГПК). Отречена е възможността твърденията в молбата да покрият основание за отмяна на влязлото в сила решение, включително и тези на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и е прието, че това изключва допустимото сезиране на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК е приложена правилно. Неоснователен е доводът в частната жалба, че незаконосъобразността на обжалваното определение следва от пропуска на предходния състав на ВКС да се произнесе по искането за продължаване на срока за поправяне нередовностите на молбата. Основателността на искането за продължаване на срока законодателят е предоставил в свободната преценка на съда, пред когото делото е висящо. Пропускът да се произнесе по такова искане, следва да се приравни към отказ на съда да продължи срока. Определенията по чл. 63 ГПК са недопустим предмет на инстанционен контрол; както пряк, така и опосреден (чрез обжалване на крайния акт, за който срокът има значение). Аргумент от сравнителния анализ на чл. 63 и чл. 66, ал. 2 ГПК, от чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, която изрично изключва задължението на съда да съобщава определението си по чл. 63 ГПК и от обратното на чл. 274, ал. 1 ГПК. Същността на контрола, който законодателят възлага на другия състав на ВКС с разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, е инстанционен. Обжалваното определение подлежи на потвърждаване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. К. С. срещу определение № определение № 241/ 06.07.2015 г. по гр. д. № 2053/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.